Трудностите в комуникацията са заложени, всички тези проблеми, дори в малките групи, като семейство и приятели имаме своите предубеждения.
Защо е така?
Има няколко причини за трудностите: неразбиране, страх и отвращение.
Първо неразбирането е най-големия проблем. Това е, когато двама души не се разбират един друг и заради това не могат да осъществят контакт.
Как да се сближим, как да открием правилен модел на общуване?
Необходимо е първо да помолим засегнатите да си представят бъдещото състояние, когато те се разбират един друг, когато са свързани един с друг, когато възниква общо поле, понятийно, логическо, чувствено и да започнат да се стремят към това, да допуснат сякаш те вече действително са се усетили в това поле, а след това да видят доколко това бъдеще е различно от това, което е в момента.
Какво трябва да направим, за да стигнем до него?
Ние, трябва постепенно да включваме днешното състояние противоречащо на това бъдещо състояние и да видим как все пак можем, заради това бъдеще, на което и ние и двамата сме съгласни да се сближим. Човек още в началото трябва да опише това бъдеще да го иска и когато и двамата гледат към бъдещето, тогава те трябва да разберат заради какво са длъжни да пожертват нещо, за да стигнат до какво…
Неразбирането на формалните и неформалните правила, във всяка група – семейство, колектив и т.н води до недоразумения. Съществуват множество от правила те се явяват едни от факторите, които определят, кое е мое, кое е чуждо… От птичи поглед виждаме, че хората идват от различни групи, семейна, колектив, приятелска и т.н, хора са образували някаква група или са част от нея, към тях се присъединява още някой или се създава съвсем нова.
Към всички групи, които принадлежим вече съществуват норми, какво да се прави, за какво може да се говори за какво не. Например, понякога в групата /визирам семейството, като най-малката клетка на обществото/ не е прието човек да изтъква предимствата си или недостатъците се преекспонират, не говорим за това или обратно непрекъснато говорим за тях и т.н Когато става дума за интегралното възпитание се образува група с дадени правила, но ако се създава нова група, например семейство или се присъединява нов член той не знае за тях, тези правила са изградени в групата /семейството например/, от която идваме, колектива, в който сме работили, приятелите, с които сме установили взаимоотношения, амалгама от неписани правила, и по някакъв начин трябва да обясним за това, на човека, който искаме да бъде част от живота ни, за да не се нараняваме един друг, няма значение колко динамично процеса се развива, близките и далечните връзки стават много болезнени.
Най-добре ще е, ако групата започне да говори всичко това по-между си и да си създаде свои правила, да кажем, че такива правила при тях предварително няма, но те да кажат какво значат за всеки един член на групата до достигането на НАШАТА обща цел. За постигане на такова или друго състояние необходимо ли е това за нас, не е ли необходимо, трябва ли ни, защо, как, в какъв ред трябва да се следват тези промени в нашето състояние в нашето общуване.
Нужно е хората тези правила по някакъв начин да ги създават, това не е, като в армията, идваш и има някакви правила.
Хората сами трябва да ги създават, когато им се струва, че това е нещо естествено, необходимо, че наистина идва от основите в природата. Въпреки, че правилата не са измислени, те вече съществуват, взети са от природата на вътрешния и външния свят. От тези състояния, в които сме сега до тези, които искаме да стигнем. Понякога е трудно, не можем да си го представим, защото всеки е свикнал с определени и често различни форми на общуване, някакви шеги например може да предизвикат пълно отвращение в някой, в друг да са нормални.
Как в такива обстоятелства да създадем или да съхраним група, по какви признаци?…
Праговите на развитие и себепознанието са важни признаци за обединение на позиции и гледане в обща посока, става въпрос за духовното развитие и обединение, външните признаци, страховете, правилното им изразяване все фактори, които не биха били от такова значение, ако погледнем по-далече… Страха идва от там, че човек се страхува да бъде отхвърлен, подигран, наранен. Проблема е обикновеният човешки егоизъм, когато той иска да изглежда прав, правилен, развит, значим в нещо, доброжелателен, правилно настроен, тогава човек се бои, че ще го използват, отхвърлят, наранят. Ако хората са предопредени, че това ще настъпи и работят заедно, за разкриването на задачите пред тях, които да се решат спокойно, те ще ги решават по съвсем друг начин, не със земните въпроси за разрешаването им, а с духовните.
Проблемът с отвръщението, към дума, хигиена, кое как изглежда може да бъде разрешен с чистотата на мисли, чувства и поведение, което не е лесно, но ако имаме естествен стремеж, става с лекота. Да трудно е, но човек често попада в подобна ситуация в различни групи, но отговорност на всеки човек е другия до нас да се чувства комфортно редом до нас с атмосферата и средата, която създаваме около нас…
Това са външни прегради, но вътрешните комуникативни прегради, са много по сериозни. Никой на никой не може да свърши вътрешната работа. Например, човек не иска да общува с някого, защото той не приема нещо от биографията или предишния начин на живот, модели и привички.
Един от начините за справяне е, да не се говори за това, няма нужда от излишен фокус върху събития и фактори от живота ни, които не могат да се променят, по причина, че са в миналото, а миналото не се връща, приоритетът тук е върху момента СЕГА, от тази позиция, да приемем, че ти си човек и аз съм човек и по волята на природата да стигнем до обединение и никакви предварителни условия при нас да няма. Ние сме напълно равнопоставени отделни човешки личности. Различията ни са естествен процес, а по закона на природата ние трябва да започнем да се обединяваме. Законът на природата не се състои, в това, че ние трябва да се доближаваме само до подобни на себе си. Често е нужно и необходимо да се свързваме с различията си, през опита си.
Грешките са част от процеса и живота става по труден, когато ги избягваме, защото се пазим от тях, но те са храната за растежа ни. Творим, създаваме среда от това, импровизираме, докато станем готови да се подкрепяме един друг, създаваме среда, която ни подкрепя и растем заедно в това. Растежа не е без болка, учени сме да изискваме от себе си прекалено рано, прекалено много, учени сме само на правилните неща, никой не ни е питал как мислим, рядко се е случвало в училище или у дома. Готовите заучени ефектни фрази и мисли са все на авторитети, от които сме впечатлени. Но не е нашето лично мнение, отношение, мисъл, защото, ако я изразим и не е съответна, може групата да я отхвърли, подиграе.
Време е да се отворим един към друг, да сменим фокуса.
Вслушването в живият контакт е най-вдъхновяващото нещо в живота, може да се изчакат по добри дни, по-добри условия, за да задоволим потребностите си, но не спираме да опитваме. Ние се привличаме по подобие на намеренията си. Целта не е земна, важно ни е желанието да се издигнем над собствената си природа, т.е човек се обединява по друго подобие към целта, а характерите ни е нужно да бъдат различни и колкото по голямо е разнообразието им до толкова по голямо подобие ние достигаме.
Обратната страна на стремежа ни за самосъхранение, това е нетърпимост, даже непоносимост, която може да доведе до душевно и физическо страдание. Корена и причината за това се явява егоизъм, защитата на човек, когато той прост стои в своите тесни стремежи. Не разбира, че обединението води до сила и най-важното качество на природата е разнообразието, а не едностранчивостта. Ние сме хора и просто ни е нужно обединение. В нас много дълбоко е заложено различието, разумността е най-важната за човека. Главното е дълбокото ни психическо разбиране един, друг. Всеки се издига към нашата обща цел, абсолютно обединени един друг, взаимно допълващи се, възхищаващи и радостни един от друг. Хубаво би било да се издигнем над тези различия и егоизма, който ни обособява един друг. Да го подменим с отдаване, любов, издигане над самите себе си, тогава това обединяване по между ни ще се случи.
Проблемът е, че степента на ръст на нашите желания постоянно нараства. Оказва се, че колкото сме по развити, интелигентни, толкова е по голямо не приемането ни. Кой и какво може да предизвика в групата става непредвидимо. Всеки е нужно да разбере, че само чрез движението ни към нашия общ корен, може да предизвика постигане на обединение помежду ни. Ние в нашият корен се явяваме разединени, за това не можем да се съединяваме един друг без непрекъснато да се поправяме. Друга причина за разединение е желанието да се успокоим, когато излеем всичко на другия, природата явно е развила добре егоистичната /съхраняваща Аз-а/ натура в нас. Желание за облекчаване на натрупаното напрежение и наказването на другия, като наслада, реваншизъм и псевдо справедливост. По такъв начин издигаме самите себе си над другите. Превъзходството, собственото ни над останалите, ние винаги усещаме своето висше, но все пак егоистично предназначение. Затова не приемането се смята за висша форма на егоизма. Хубаво е постепенно да анулираме повечето разлики между нас, да не се чувстваме съществуващи в различни „светове“, ние съществуваме заедно в един свят. Ако не се получи, няма да има предел на взаимната ненавист. Там където няма регулация и взаимност, хората не могат един друг да съществуват заедно. Има само една възможност и тя е ние ПОСТЕПЕННО ДА МАХАМЕ БАРИЕРИТЕ ПОМЕЖДУ СИ!
Нашата цел е обединение на отхвърлените части, не е нужно да знаем даже какви са тия части и колко са различни, какво има между тях и как трябва да ги съединяваме всичко това е безполезно. Това няма да даде нищо за в бъдеще. Няма да постигнем нищо повече от изучаване на нашите различия. Ние трябва да доведем себе си до необходимостта да се издигнем над нашите разлики, въпреки тях. И тогава ние ще постигнем правилното съществуване. Хората съществуват със склонности и определени характеристики, когато сме предубедени един към друг и търсим разликите, никога няма да стигнем до общия си корен. Това правят и семейства и колективи и т.н, само издигането на нашата природа към природата на обединението, взаимността, само това може да помогне. Иначе потъваме в ненавистта, има ред подходи, за да се избавим от редица проблеми, страхове, които ни пречат в комуникацията, но това понякога не помага.
Какво не ни достига, за постигане на траен ефект?
На нивото на нашето развитие не можем да направим нищо, трябва да се издигнем „над“, към отдаване и обединение. На нивото на нашият свят нищо не можем да направим, можем да изпратим детето си в университет, да обикаляме света, все едно….
Логическите разлики между нас ще останат и ние е добре да се учим да унищожаваме тези различия и да се издигнем от тях към общия корен на всички ни. От егоистичния ни корен за разделяне към алтруистичното обединение между нас, тогава ще можем да постигнем успех, решението е на ДРУГА ПЛОСКОСТ.
Многообразието в комуникацията е богатство!
