„Нищо не е неподвижно, всичко се движи, всичко вибрира“

Вибрацията се оказа формираща и съпътстваща завинаги нашия живот. Всичко вибрира и нищо не остава неподвижно. Енергията, материята и духът са само резултат от различни вибрационни състояния.

Духът се оказва крайният полюс на най-бързите вибрации, чиято честота е толкова висока, че полюсът изглежда напълно неподвижен. Другият полюс се състои от изключително плътна материя, а между двата полюса има безкрайно различни интензитети и начини на вибриране.

Всяко семейство или човешка група като цяло съдържат завихряния от енергия, които се усещат от всеки, който влиза в контакт с тях. Вибрациите се натрупват в индивида, т.е всеки събира добри и лоши вибрации и понякога се превръща в истинска бомба със закъснител поради натрупалите се латентни сили. Тези сили могат да бъдат разрушителни или градивни и под влиянието на подходящ детонатор може да настъпи взрив и да предизвика съответно приятни или неприятни ситуации и събития. Характерно за тази сила е, че оказва силно влияние върху всеки, който влезе в контакт с притежателят на силни вибрации. Околните изпитват въздействието на онова, което „излъчващият“ чувства.

За да не ни се отразява атмосферата на заобикалящата ни околна среда, необходимо е да спазваме голяма духовна самодисциплина. Много хора не съзнават, че ги посрещат любезно или враждебно според вибрацията им. Много често усещането, че сме отблъснати, произлиза от самите нас поради враждебността ни към другите.

Принципът на вибрацията ни позволява да разберем проклятията, които наистина съществуват, но в тях няма нищо свръхестествено – те са само съсредоточаване и насочване на силно разрушителни вибрации. Същото явление се наблюдава и при благостта, нежността и обичта, но там действието е обратно, а когато влюбените си разменят нежни думи, удоволствието, което изпитват, не се дължи само на съзнанието, че са обичани, а и на вибрационното въздействие на думите.

За това бъдете добри в думите си и имайте „очи да виждате и уши да чувате“

Публикувано в Uncategorized | Коментарите са изключени за „Нищо не е неподвижно, всичко се движи, всичко вибрира“

Притча за грешния избор

 Живял някога в малко планинско селце един дървар с двамата си синове. Съпругата му починала при раждането на второто дете и той сам отгледал двете си деца. Трудно му било на бащата с грижите по отглеждането и възпитанието на малките момчета, но се справил и те пораснали.

Когато станали достатъчно големи и силни, синовете започнали да помагат на баща си в къщната работа и в грижите за домашните животни, а по-късно се включили активно и в дърводобива. Бащата бил безкрайно доволен и много се радвал на здравите си помощници, които ходели всеки ден с него в гората.

– Единият от вас, ще трябва да си тръгва по-рано от гората, за да прибира и храни добитъка, а също така да приготвя и нашата вечеря. – казал бащата, когато ги завел за първи път. – Другият, ще остава и ще ме придружава по пътя с натоварената каруца. – добавил дърварят и силно прегърнал здравите си момчета.

– Аз, ще си тръгвам по-рано! – рекъл веднага по-малкият син. Брат му се съгласил и така вървели нещата известно време, но след няколко седмици малкият брат поискал да си разменят ролите.

– Омръзна ми все аз да се занимавам с къщната работа! Днес, нека бате да се оправя с домакинството. – оплакал се по-малкият брат, а баткото отново нямал нищо против и си тръгнал от гората в ранния следобед. Мърморкото останал с баща си.

Когато се скрило слънцето зад хоризонта, двамата дървари натоварили каруцата с дърва и си тръгнали към селото, но на първия стръмен завой конят се подхлъзнал и каруцата се преобърнала. За беда се оказало, че не само дървата са се изсипали, но и каруцата им била счупена.

– Отвори ни се доста работа. – рекъл бащата и спокойно започнал да поправя каруцата.

– Ужас! Гаден кон! Всичките дърва се разпиляха и ще трябва отново да ги събираме, и пак да ги товарим на каруцата… Как се излъгах днес? Сигурно ще се приберем по тъмно. Как можах да направя такъв грешен избор? –  започнал да мърмори младежът и гневно да рита с крак по счупената каруца.

– Стига си мрънкал! – извикал бащата. – И добре ме слушай! Чуй, какво ще ти кажа сине и го запомни! Грешният избор е само един и това е изборът, който ти правиш в момента. Във всеки миг от живота си, по собствена воля или по принуда, всеки човек се намира някъде и трябва да прави нещо или да не прави нищо. И единственият грешен избор е този, че голяма част от хората все искат да са на някое друго място и да се занимават с други неща в почти всеки миг от своя живот! Това е светът на мрънкащите и недоволните хора. Излез от този свят! Недей да бягаш от настоящия момент, а спокойно го приемай точно такъв, какъвто е и ще откриеш очарованието и красотата на живота!   

***

„Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои“ (Йоан 14:27).

Където и да се намираме, пред каквито и обстоятелства да сме изправени, ние винаги имаме на разположение един избор, който зависи на 100% изцяло само от самите нас! И това е изборът, който определя истинското качество на нашия живот, във всеки миг от земното ни съществуване!                   

Автор: Валентин Начев

Притчата е част от сборника със съвременни притчи „Къде се ражда любовта“ 

Публикувано в Притчи | Коментарите са изключени за Притча за грешния избор

Легенда за древната жена…

В далечни праисторически времена, когато по планетата бродели диви ужасяващо свирепи зверове, готови да изядат всичко, което им попадне пред очите. Когато климатът бил толкова суров, че да замръзнеш и се превърнеш в ледена шушулка било по-лесно, отколкото да се намери някаква храна. Когато горещината стопявала мозъка, живеело едно племе, а в него една жена, за която се носела легенда и се предавала от уста на уста от всички жени – от майка на дъщеря

Никой не помни вече името ѝ, но благодарение на нея всичките ѝ дъщери, внучки, правнучки и потомки все още получават не просто всичко, което им е необходимо от живота, но и лукс под формата на скъпоценности, модни премени и огромен брой поклонници.

А всичко започнало така.

През тази година племето отчаяно се отбранявало от нарастващите атаки на дивите зверове.

Жените се защитавали и ловували рамо до рамо с мъжете. Никой не си и представял, че жените могат да останат в пещерите и да не излизат на лов заедно с мъжете. Така било винаги – всички членове на племето правели всички неща заедно.

 – Плячката трудно попада вече в ръцете ни – казал вождът. – Иска ние да ѝ станем за закуска. Глад ни чака, ако късметът не ни се усмихне.

 Племето не било виждало храна вече 10 залеза. Силата си отивала от телата на воините. Видните стояли с наведени глави в полумрака на пещерата, затворена с огромни каменни плочи.

Ръмженето и драскането на нокти по камъните ги карало да разберат, че племето е в капан.

Звярът искал да притисне хората в пещерата и да ги погълне като котка мишка в собствената ѝ дупка.

Изведнъж една жена, външно по нищо неотличаваща се от другите, се изправила и отишла при вожда.

– Ти си силен воин, – казала тя. – Пъргав ловец. Можеш да тичаш бързо. Твоята скорост е нашето спасение. Нито един тигър не може да се сравни с теб. Защото ти си не само бърз, ти си и умен. Лесно ще заблудиш тази котка и победата, както и преди, ще бъде твоя.

Думите на жената напомнили на вожда за славните му минали дни и той повдигнал глава.

Харесало му да я слуша, защото от думите ѝ силата в мускулите му се завръщала заедно с достойнството и гордостта.

Тя погледнала в очите му и прочела в тях: „Моля, не спирай, говори още!“ И продължила.

– Ние сме ти бреме, славни воине. Сам ти ще го убиеш по-бързо, отколкото заедно с тълпа жени, които си принуден да защитаваш. Неусетно измъкнал се от пещерата, ти ще изненадаш звяра, той няма да успее да реагира, защото твоето копие ще прониже сърцето му. Аз знам – точно така ще стане! Ти ще го убиеш, ние ще го изядем, а след това ще се установим на място, където никоя твар няма да ни достигне. Ти ще ни отведеш в рая. Аз знам това!

След като казала това, жената се върнала на своето място и седнала, затваряйки очи. Тя нищо не очаквала от вожда, вярвала, че този силен мъж ще ги спаси. И въпреки че вождът не мръднал, тя не се притеснявала – вождът винаги сам вземал решения.

Станало обед на 11-тия ден. От горещината всички оклюмали, и жената заспала, както впрочем и много други…

Събудила се от виковете. Всички възбудено крещели и скачали и тя не осъзнала веднага, че омазаният с кръв вожд не е ранен, а държи в ръцете си месо. Тя разбрала: вождът е победил!

Докато всички спели, включително и огромният саблезъб тигър, изнемощели от знойния пек, вождът излязъл от пещерата и изтъркалял камък към звяра. И докато той зашеметен се надигал, вождът скочил върху него и забил копието си в сърцето му.

Победата била толкова лесна, че вождът, разрязвайки корема на тигъра, не можел до края да повярва на късмета си. По-рано, когато ловувал заедно с цялото племе, имало много загуби, а храната винаги била обилно полята с кръвта и скръбта по загиналите другари.

Вождът разбрал колко мъдра била жената, вярваща в неговата победа и му се приискало да отиде при нея.

– Ти уби звяра, вожде. Ти ни спаси. Ти си велик воин! Аз винаги ще помня твоя подвиг. И, моля те, вожде, отведи ни там, където ще бъдем в безопасност.

– Добре, жено, аз непременно ще те отведа там. Но си мислех: „Тази жена е моя щастлив талисман. Искам да чувам думите ѝ за вярата ѝ в мен всеки ден. И, докато тя вярва в мен, аз винаги ще се връщам при нея заради нейната вяра!“

А жената си помислила: „Той се нуждае от мен дори повече, отколкото аз от него! Аз ще го вдъхновявам за подвизи. Докато вярвам в него – той ще е мой!“

Години по-късно тя пеела приспивна песен на своята дъщеря. Преведено на нашия език смисълът ѝ звучал така:

     „Като пораснеш – избери си мъж, в когото да вярваш с цялото си сърце.

     Всеки път му казвай това, което искаш да направи за теб – и той непременно ще го направи.

     Ти си му нужна със своята сила на вярата, тъй както слънцето е нужно на планетите наоколо, както на всички живи същества въздуха.

     Нужна си му, за да може той да се превърне в герой.

ужна си му, защото без твоята вяра той няма да доживее до сутринта.

     Вярвай в него и нека твоята вяра достига всеки ден до него в твоите думи.

     Ако говориш с мъжа си – нека думите ти бъдат пълни с вяра, ако мълчиш – нека мълчанието ти също е пълно с вяра в него.

     И той ще ти донесе това, което искаш“.

Публикувано в Uncategorized | Коментарите са изключени за Легенда за древната жена…

Притча

Един ден стар отшелник бил попитан:- Как не ти омръзва да си сам през цялото време?Той казал:- Имам много неща за вършене: трябва да обуча два ястреба и два орела, да успокоя два заека, да дресирам змия, да мотивирам магаре и да укротя лъв.- Но ние не виждаме тези животни до теб. Къде са те? Отшелникът отговорил:- Ние носим тези животни в Себе си. Двата ястреба се хвърлят по всичко, което виждат – добро и лошо, полезно и вредно. Трябва да ги науча да различават. Това са моите очи. Два орела с нокти нараняват и унищожават всичко, до което се докоснат. Трябва да ги науча да служат и да помагат, без да нараняват. Това са моите ръце. Зайците винаги скачат напред-назад, страхуват се и се крият. Трябва да ги успокоя и да ги науча как да се справят в трудни ситуации, а не да бягат от проблеми. Това са краката ми. Най-трудното е да наблюдаваш змията. Въпреки че е сигурно затворена в плътна клетка, тя винаги е готова да нападне, захапе и отрови всеки, който е наблизо. Затова трябва да я следвам и да я дисциплинирам. Това е езикът ми. Магарето, както всички знаят, е много упорито, винаги изморено и не иска да си върши работата. Това е моето тяло. Накрая, трябва да укротя лъва, който иска да бъде цар и да командва всички. Той е горд, суетен и смята, че целият свят трябва да се върти около него. Това е моето его! Както виждате, имам много работа…

Публикувано в Притчи | Коментарите са изключени за Притча

КАКВО РАЗКАЗАХА НАБЛЮДАТЕЛНИТЕ ХОРА…

                 Какво разказаха наблюдателните хора за първичността и естествеността на ДИАЛОГА. От биологична гледна точка: речевото възбуждане предизвиква мигновена речева реакция, така че „диалогът, представлявайки несъмнено явление на „културата“, в същото време е в по-голяма степен явление на „природата“. От социално психологична гледна точка всъщност всяко взаимодействие на хората е именно взаимно – действие, което по същество се стреми да избегне едностранността, иска да бъде двустранно, „диалогично“ и избягва „монолога“.

              Като най-характерна за диалога Л.П.Якубински счита възможността за взаимно прекъсване: „Неслучайно казват, че е нужно да умееш да слушаш другия, нужно е да се научиш да слушаш – да прекъсваш другия не е нужно да умееш, защото това е естествено.“ С това са обусловени редуването на периодите на говорене и на слушане и бързият темп на речта – говорещият бърза да доизкаже мисълта си, докато не са го прекъснали. По същата причина той се старае по малко да се колебае – от паузата може да се възползва партньорът. А след като се съкращават паузите, значи страда прецизността в подбирането на думите, репликите са кратки и незавършени, ала разбирането се облекчава от това, че репликите са взаимно обусловени и са тясно свързани с контекста, със ситуацията на разговора.

              От това кратко описание проличава, че за диалог Якубински счита главно всекидневния, битовия разговор. Твърдата комуникация – това са прекъсванията, това е бързият темп, това е диалогът. Изслушването до края, внимателното подбиране на фразите, паузите . това е диалогът беседа.

             Извършените изследвания на американски учени показват, че степента на конкуренция за време между партньорите променя един от подлежащите на измерване показатели на диалога – продължителността на репликите. По някакъв странен начин в условията на конкуренция се получава така, че колкото по-продължителни са репликите на единия партньор, толкова по-кратък е отговорът, а на бърза реплика се дава по-продължителен отговор: зависимостта е обратно пропорционална. Ако конкуренция няма – зависимостта между продължителността на съседни реплики става права.

           Партньорите съвсем не се конкурират в изкуствените диалози. Вие мислите, че това е голяма рядкост? Съвсем не е така – такива диалози звучат всяка вечер в хиляди театри. На сцената звучат своего рода идеални диалози, всяка реплика на които е предварително определена до части от секундата. За сметка на това персонажите получават пълна възможност за самоизразяване, без да влизат в конкуренция помежду си.

           Идеите за изначалната диалогичност на света твърде много са подкрепени от творци на физиката. Нилс Бор – великият физик и мислител – формулира принципа на допълнителността: теориите, посветени на описанието на едно общо явление, които са различни и външно и по същество, се си противоречат, не се отхвърлят и не се развиват взимно, а само допълват знанието ни. И наистина кое да предпочетем – квантовата механика на Шрьодингер или квантовата механика на Хайзенберг? И двете, като изхождат от различни предпоставки, предлагат адекватно описание на причудливата физическа действителност, в която светлината е и частица, и вълна. Именно заедно, като се допълват взаимно, те образуват стабилно знание.

           Маниерът на работа на Нилс Бор е бил доста необичаен: теоретичната физика той е развивал винаги в диалог с колегите си. За да работи, са му били необходими опоненти.

           По това датският мислител прилича на древногръцкия – Сократ. Той изобщо  не е писал монологични трудове и е преживял действително – диалогичен живот: той е изминат в разговори, беседи и спорове за истината.

           За Сократ, както и за Бор, диалогът е начин за съвместно приближаване към истината. Именно СЪВМЕСТНО, независимо от това, че единият от партньорите често е бил по-сведущ  от другия.  

Източник: „Очерци на човешкото общуване“, Александър Войскунски

Публикувано в Избрани статии | Коментарите са изключени за КАКВО РАЗКАЗАХА НАБЛЮДАТЕЛНИТЕ ХОРА…

Забелязвай красивото

Най-големите съкровища на емоциите са заложени в дребните и наглед незначими неща.

Да забелязваме красивото означава  да направим спектакъл за очите си от дребните неща. Да разговаряме с приятели, да правим комплименти на хората, да обичаме предизвикателствата на живота. Да уважаваме децата, да се вслушваме в думите на по-възрастните.

Да препокрием красивите неща, които ни заобикалят. Да се възхищаваме от облаците, от песента на птичките, от танца на листата под свистенето на вятъра.

Да усещаме отвъд образите и думите. Предполагам, че по-малко от десет на сто от хората умеят да забелязват красивото. Който пренебрегва този закон има повърхностни емоции и краткотрайна радост.

Удоволствието да живееш

Ако житейската ти история се е превърнала в скучно всекидневие, ако ти липсват удоволствието, вкусът и очарованието на живота, това е така, защото не си губил време да забелязваш красивото. Събуди се! Ако не използваш този инструмент, дори и да имаш професионални, финансови и социални успехи, ще просиш трохи радост. Ще бъдеш нещастен. Учителят на емоцията, Исус Христос, спираше тълпата, която го следваше, за да се порадва на цветята, да направи от тях спектакъл за очите си. Беше щастлив на земята на нещастните, защото владееше изкуството да забелязва красивото.

Добро настроение

Ако забелязваш красивото, ще имаш добро настроение. Хората с удоволствие ще споделят компанията ти, а в противен случай, ще живееш под диктатурата на лошото настроение и на негативизма. Дори и сам няма да се понасяш.

Множество автоимунни, кардиологични заболявания, както и някои видове рак, са провокирани от емоционални сътресения, най-вече от лошото настроение. Оптимистът живее по-добре и по-дълго. Забелязвай красивото, за да имаш добро настроение.

Негативизмът не решава проблемите, но може да съкрати дните ти.

Подмладяване на емоциите

Ако забелязваш красивото, ще бъдеш винаги млад, дори и когато времето остави следи по лицето ти. Иначе, може да си направиш пластична операция, пилинг процедури, но ще остарееш на единственото място, където това е забранено: в областта на емоциите.

Един от симптомите на емоционалното остаряване е склонността да се оплакваш. Много младежи са емоционални старци.

Те се оплакват от тялото си, от дрехите, от храната, от сутрешното ставане, от ученето, от бездействието. Нещастни са, защото не умеят да бъдат благодарни, нито да извличат полза от дребните неща. Отвори си очите!

Самочувствие

Който спазва закона да забелязва красивото, има добро самочувствие, винаги е във форма. Тук обаче психологията констатира нещо трагично – ниското самочувствие се е превърнало в епидемия. Наблюдавайте само войната на жените с огледалото. Вместо да забелязват положителните си качества, те се вторачват в дефектите си. Разговарял съм с много жени, които се оплакват пред съпрузите си, че не харесват определени части от телата си. Ниското самочувствие убива любовта…….

Източник: „Десет закона на щастието“ , Аугусто Кури

Публикувано в Uncategorized | Коментарите са изключени за Забелязвай красивото

Всеки симптом изразява блокирала потребност

Когато един индивид отговаря по дисфункционален начин на потребността, у него се установяват определени автоматизми на поведението, които функционират, за да създадат равновесие между „аза“ и „другите“ /средата/. Болестта е в резултат на отричане на потребността, което спира движението на определен етап в опита с другия и със света. Това измества или компенсира потребността със социално приемлива позиция, но убива емоцията и създава терен за заболяването.

Така се удовлетворява социалната потребност от утвърждение и принадлежност, но не се задоволява личната потребност. Кристализиралият в определен стил поведение създава т.н „характерова броня“, която действа и като защитна функция у индивида, предпазваща индивида от заплашителната емоция, която е на път да задвижи тялото, но и да бъде санкционирана от социалното обкръжение. Индивидът се научава бързо да трансформира една емоция в друга. Така се раждат паразитните емоции.

Разбираемо е, че когато сме ядосани, заместваме яда си с тъга, сълзливост, сантименталност, меланхолия, безразличие, които са социално приемливи. Детето от малко научава, че да показва естествена агресия, е забранено. То ще бъде отхвърлено от семейството, от средата, към която иска да принадлежи и от която иска да бъде утвърдено. Изявяващият агресията си индивид е неутвърден, отхвърлен, ненахранен /в буквален и преносен смисъл/, неприласкан.

Психосоматично болните са хора, които свръх контролират емоциите си. Свързват се с емоционални блокажи в различни части на тялото. Незадоволената потребност, прекъсването на пътя на емоцията към задоволяването на потребността, прекъсването на движението към удоволствието създава и утвърждава в автоматизирани неадекватни движения мускулния или органен блокаж, с което отваря пътя към болестта. Това е урок който индивидът не е интегрирал в тялото си през психосоматичната си еволюция като дете на 2 год., в т.н от Лакан „фаза на огледалото“. В тази фаза се създава усещане за идентифициране на „Аз“ и „Другия“. Такъв човек ще си служи предимно с тялото или обратното, ще изпадне в другата крайност – да интелектуализира, рационализира и оценява опита си. И в двата случая мярата е нарушена, много често хората не виждат никаква връзка между заболяването си и блокираната им емоция.

Източник“ „Вилхелм Райх – пулсациите на живота и знанието“ , Цветана Хубенова

Публикувано в Uncategorized | Коментарите са изключени за Всеки симптом изразява блокирала потребност

„Ключовите разговори“

„Искаме да изясним отношения или обсъдим проблеми – служебни и лични. В този случай се налага да проведем важен, ключов разговор.

Но не успяваме докрай да кажем мнението си, да отстоим позицията си, да обявим очакванията си и да разберем чуждите; да изясним взаимоотношенията. Нещо от изреченото от другия ни засяга и се свиваме в себе си. Или пък прекалено напористо държим на позицията си и настояваме, че това, което предлагаме е по-доброто решение. Много неща могат да се объркат в един важен разговор … .

Всеки път си обещаваме, че спокойно, ясно и категорично ще представим своите желания и мнения. Ще отстояваме себе си, ще се владеем и няма да се поддаваме на чуждите негативни емоции. Но това така и не се случва.

Първата важна стъпка е вътрешно да се подготвим за разговора:

1. Как да започнем? Да се съсредоточим върху това, което наистина желаем: за себе си, за другите, какви взаимоотношения искаме да имаме с близки, приятели, служебни?

2. Да сме наясно с причините, заради които ще провеждаме разговор – проблеми, които искаме да обсъдим и разрешим; гледни точки, които искаме да изясним.

3. Да разпознаем и кога даден разговор става ключов – обикновено има емоционални и физически признаци – притеснение, уплаха, гняв, свиване на стомаха, изпотяване на ръцете, кръвта се качва рязко в главата.

След като сме наясно какво искаме, започваме разговора. Но в даден момент усещаме, че емоциите в нас надделяват и рискуваме всичко да потъне в дребни пререкания, заяждания и обиди и да не стигнем до същината на проблема. Добре е да спрем и да си напомним причините за разговора ни.

Навлизайки в него е важно да следим не само своето, но и настроението на събеседника – позата, жестовете и изражението на лицето. Дали се чувства спокоен или напрегнат, ядосан, или проявява безразличие. Когато ние или събеседникът се почувстваме застрашени, забравяме за какво водим разговора и се фокусираме върху заливащите ни емоции или блокираме. Изразява се в оттегляне от разговора и мълчание или отбягване на наболелите проблеми чрез вторачване в дребни детайли, или преминаваме в словесна атака – омаловажаване на казаното от другия, слагане на етикети, обиди.

Важно е да наблюдаваме себе си и събеседника и да улавяме навреме тези моменти. Да проследим кога другия се съпротивлява срещу нас. Да видим каква е позата ни, тонът на гласа, жестовете. Склонни ли сме към дълги монолози?

Можем да успокоим обстановката с жест, думи, да се извиним, ако трябва. Да оставим и другия да се изкаже. Да се опитаме чрез задаване на въпроси да разберем причините за словесната атака или затваряне в себе си. Да открием обща точка в разговора и да си припомним какво искаме за себе си, за другия, за отношенията ни.

Важно е да не действаме или/или – „ще ти кажа нещо неприятно, ще те обидя дори, ама иначе ще бъда неискрен!” („избора на новобранеца”, както казват авторите). Да съчетаем честност и добронамереност в изказванията си.

Когато става въпрос за наши ценности и убеждения, в които вярваме искрено, е трудно, защото противоположното мнение удря право върху тях. Но за да ги изразим ясно и да ни повярват, е добре да се овладеем и с разумни доводи да представим своите мнения и убеждения.

Затова е необходимо да разберем пътя си на действие. Проследяваме обратно стъпките, по които вървим – от последното, (действието), през емоциите, до първото – версията, която обслужваме. Каква е тя за случващото се и за казаното от другите, което предизвиква емоциите ни. Да се върнем към фактите! Така стъпка по стъпка обмисляме поведението си, осъзнаваме чувствата и анализираме версията си. Обикновено версиите отговарят на ролята, която сме заели:

1.На жертвата – невинният потърпевш, който е добър и праведен, а другите казват и правят лошите неща и той страда. Тук обратният път е да си зададем въпроса дали се преструваме, че не виждаме своята роля в проблема.

2. Втората версия е тази за злодея – очерняме с най-плътни краски хората и ги превръщаме в коварни злодеи. Версията „ти/той,тя са виновни за всичко”. Обратният път е да си зададем въпроса „Защо един разумен, разбран и добронамерен човек би направил това?” Целта не е да търсим оправдание за постъпките на другия. А да се обърнем към собствените си мисли и чувства (защо се чувстваме така от чуждите думи и реакции) и да допуснем различни причини за поведението на другия.

3. Третата версия е на безпомощния – убеждаваме другите и най-вече себе си, че сме безсилни да направим нещо, което да подобри ситуацията и отношенията. Тук може да се върнем към първоначалния си мотив: „Какво искам за себе си, за другите и за взаимоотношенията ни?” и да се запитаме какво да направим, за да осъществим тези желания.

Изследваме и пътя на другия, като искрено и търпеливо го изслушваме и отразяваме неговите чувства. Когато казва едно, а с изражението и позата си изразява друго, питаме как се чувства и описваме какво виждаме – спокойно и овладяно, показвайки загриженост.

Друг начин е да перифразираме – накратко да преразкажем чутото, за да видим дали правилно сме разбрали другата гледна точка. Както и да подскажем – ако другият още се колебае да е докрай искрен, предполагаме какви мисли и чувства евентуално изпитва и сверяваме версията си със събеседника.

За да кажем докрай това, което желаем, е важно да вярваме, че заслужаваме да бъдем чути. В същото време да зачитаме и чуждата позиция и да знаем, че мнението и на другите е ценно. Да излагаме фактите, да сме откровени, може и да даваме негативна обратна връзка за другия, но да следим да не обиждаме. Поднасяме  своята версия, не като я налагаме, а като споделяме: „Според мен … „, „Питам се ….”.

Необходимо е да насърчаваме различните мнения. Особено в група, когато се обсъжда важна тема. Да предразположим хората да споделят различни от нашите възгледи: „Някой вижда ли нещата по различен начин? Наистина бих искал да чуя и друго мнение!”. Понякога хората се притесняват да се изкажат, за да не ги отхвърлят, обидят, да не се почустват глупаво. В този случай, авторите препоръчват да поставим под въпрос собственото си виждане: „Може да не съм прав! А ако истината е противоположна на това, което мисля?!”.

Ключовият разговор приключва с вземане на решение. Как се вземат решенията?

В личен план, чрез обсъждане съгласуване на различните мнения и намиране на обща цел.

В служебен: чрез заповед, еднолично; чрез консултиране – изслушване на различни мнения, но решението отново е еднолично; чрез гласуване или консенсус – всички присъстващи вземат решението и полагат усилия да го осъществят.

Може да знаем как се провежда ключов разговор, но когато започнем такъв, нещата пак да се объркат. Защото са намесени емоции, „филмите” в главите ни, относно събития и отношения, чувства. Нужна е практика за успешно провеждане на ключови разговори. Упражнявайте се…“

Източник: „Ключовите разговори: За успешна комуникация, когато залозите са високи“

Кери Патерсън, Джоузеф Грени, Рон Макмилън, Ал Суицлър

Публикувано в Uncategorized | Коментарите са изключени за „Ключовите разговори“

Обучение на детето – приемане на способи за изразяване на гнева и отреагиране на негативни ситуации

4 Стадия за отреагиране на гнева според В.Оклендер

Първи стадий – „предоставяне на децата на практически приемливи методи за
изразяване на гнева по безопасен начин във външен план“.
Втори стадий – „помощ на децата за достигане реално възприятие на чувството за гняв и подпомагане за емоционално отреагиране на този гняв (и ситуацията като цяло) „тук и сега“. В този случай е добре да бъде нарисуван гневът със цветове или да бъде моделиран с пластилин – зрително обозначаване на своя гняв. Много често при децата образът на техния гняв се отъждествява с насилника, с тези обекти, към които непосредствено е адресиран гневът.
Трети стадий – „предоставяне на възможност за пряк вербален контакт с чувството за
гняв: „нека да кажат всичко, което им е нужно да кажат и за когото трябва“ (В.Оклендер,
1997). Обикновено след подобна вербална експлозия (понякога те крещят и плачат) настъпва трансформация в зрителния образ на гнева в позитивна посока; децата стават по-спокойни и открити в по-нататъшната работа.
Четвърти стадий – „обсъждане с децата какво ги кара да се гневят, в какви ситуации
най-често се случва това, как самите те разбират това и как се държат по това време“
(В.Оклендер, 1997). Важно е детето да се научи да осъзнава и разбира своя гняв и
впоследствие да се научи да оценява ситуациите, за да може да направи избор между
откритата (асоциална) проява на гнева и проява във форма, която е приемлива в
социално отношение.
Задачата на родителят или психолога в стадия на отреагиране на гнева се състои в оказване помощ на детето в посока освобождаване на неговите истински преживявания (болка, обида), които често се крият зад външното проявление на гнева. Освен това е
необходима помощ за да може детето да промени възприятието си към ситуацията в
нейната цялост – от травмираща и негативна към изцяло позитивна.

Упражнение 1

ПЛАСТИЧНО ИЗОБРАЖЕНИЕ НА ГНЕВА, ОТРЕАГИРАНЕ НА
ГНЕВА ЧРЕЗ ДВИЖЕНИЕ (може да се изпълни групово и индивидуално)
1.Помолете детето да стане и да заеме произволна поза (или да седне). След това го
помолете да помисли за такава ситуация (или човек), която предизвиква в него най-силно чувство на гняв.
2.Помолете го да се съсредоточи върху своите усещания и да обърне внимание в кои
части на тялото ги усеща най-силно.
3.След това го помолете да стане (ако е било седнало) и да започне да извършва
движения по такъв начин, че максимално да даде воля и да изрази чувствата си (негативните си усещания), които изпитва. При това, подбудителният импулс за движенията трябва да произлиза от онази част на тялото, където негативните чувства (усещания) са били най-силни. При това не е нужно да контролира движенията си, важно е да изрази чувствата си.
4.Обсъдете упражнението:
-леко ли му е било по време на изпълнението;
-в кое е срещнало затруднение;
-какво е почувствало по време на изпълнението на упражнението;
-променило ли се е състоянието му след изпълнението на упражнението.

Упражнение 2

РИСУВАНЕ НА СОБСТВЕНИЯ ГНЯВ (моделиране с пластилин
или глина – изпълнява се индивидуално).
За изпълнение на упражнението са необходими лист хартия за рисуване, цветни
моливи, флумастери (пластилин, глина).
1.Помолете детето да помисли за такава ситуация (човек), която предизвиква в него
чувство на гняв, агресия.
2.Помолете детето да забележи в кои части на тялото то усеща най-силно своя гняв.
Обсъдете това с детето.
3.Когато детето започне да разказва за своите усещания, попитайте го: „На какво
прилича твоя гняв?“, „Можеш ли да го изобразиш във вид на рисунка или да го моделираш във фигурка с пластилин?“
Обикновено децата с желание откликват на рисунката. Често чувството на гняв се
асоциира с огнена лава, избухнал вулкан, черен ураган, дракон, разярен тигър, пантера или с конкретния агресор, който е предизвикал най-силни негативни чувства.
4.Важно е да се обсъди с детето рисунката, проявявайки към него искрен интерес и да
се отбележи:
-какво е нарисувал;
-какво е чувствало детето когато е рисувало своя гняв;
-може ли да поговори от името на рисунката (за откриване скрити мотиви и
преживявания).
-променило ли се е неговото състояние, когато напълно е довършило рисунката.
5.По-нататък може да попитате, какво иска да направи с тази рисунка.
Някои деца крият рисунката, други плачат или я захвърлят – всяко постъпва различно,
но повечето от тях отбелязват, че „тяхната рисунка сякаш е станала друга“ (като правило се променят цветовете, размера, а понякога и самото съдържание в позитивна посока. В този случай е добре да се помоли детето, да изобрази новия променен вариант и да се направи ново обсъждане (например, огънят от дадена рисунка се е превърнал в
цвете):
-какво чувствало, когато е рисувало втория път;
-да се попита би ли желало да говори от името на новата рисунка;
-какво се е променило в неговото състояние сега.
6.Често в хода на рисуването (моделирането) на своя гняв (ярост, агресия), детето
прави изказвания (коментари) за всичко, което то мисли по повод всяка ситуация и всеки агресор. Не е нужно да се прекъсва, защото колкото по-пълно детето се изрази, толкова повече това ще способства за промяна на образа в позитивна посока, а следователно, позитивно ще се промени състоянието му като цяло (И. Фурманов, 1997)

Публикувано в Uncategorized | Коментарите са изключени за Обучение на детето – приемане на способи за изразяване на гнева и отреагиране на негативни ситуации

„ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ“

  Надписът “Познай себе си!“ е посрещал влизащите поклонници в храма на Аполон в Делфи. Този факт сам по себе си вече е удивителен и тласка нашето съзнание към размисъл. . . Още повече, че освен да изследва обкръжаващия го свят,човек винаги е имал нужда да търси и отговор на въпросите “Кой съм аз?“ и “Какво и как мога да постигна?”. Затова и основната цел на така нареченото от много мислители “обръщане към себе си“ е самоусъвършенстването. Това обръщане на човек към своята същност на разумно същество, бива два вида:

 – Пасивен самоанализ: най-често при древните учени, духовници и мъдреци. Този тип мислители почти винаги са търсили идеалната истина за човешкия разум и къде се намира пределът на възможностите му.

–  Активен самоанализ: намираме го най-често при хората с определена обществена активност (пълководци, владетели).  Легендарният философ и стратег Гуей Гуджъ, (династия Чжоу,ХІ – VІІІ в. пр.н.е.) пише следното: “Желаещият да знае започва от себе си и едва след като опознае себе си, може да опознае другите…”         Източните философи и духовни учители на общностите са знаели и вярвали, че не знанията и навиците са ключ към успеха, а самият човек. Това е породило и техния основен религиозен и философски мотив да проповядват като култ самоизучаването на личността. На особена почит е било активното самоусъвършенстване чрез обръщане към своята вътрешна природа. Този, който е “познал себе си“, придобива увереност в своите постъпки. Той ще бъде успешен владетел, военоначалник или духовен учител. “Който не е сигурен в себе си, толкова по-малко ще се доверява на другите, а сам няма да може да свърши каквото и да е” – учат древните китайски философи.

Конфуций пръв “открива“ у човека “същинското човешко начало, което се състои в присъщия стремеж към нравствено усъвършенстване“ и което се отразява в човешката култура. В човека стихийно се проявяват користни желания и свързаните с тях отрицателни чувства. Но с последните                        всеки е способен да се справи сам, ако “непрекъснато очиства сърцето си, както всеки ден почиства огледалото от прах“. Затова –  твърдят философите – човек трябва непрекъснато да се самовглъбява и самоизучава! Вътре в него винаги съществува единство между силата и добродетелта “. Мъдрецът Лао Дзъ ( VІ в.пр.Хр. ) обосновава по следния

начин необходимостта от самопознание: “Който познава другите е разумен, а който познава себе си е прозорлив!” С това може да разберем поведението на така наречените мъдреци в ранните общества, които са били предимно пасивни съзерцатели на живота около тях и едновременно с това -оракули, съчетавайки у себе си знания, спокойна разумност и житейска прозорливост.

“ Само ако си мъдър, можеш да опознаеш както себе си, така и другите “–  учат източните философи. Но да си мъдър означава просто да правиш всичко навреме и по такъв начин, че да не издаваш своето присъствие, колкото и странно да звучи това за нас. За да се постигне такова поведение не са нужни особени знания, а само доверие към живота. Истински господар на живота е способен да бъде само онзи, който не се стреми да повелява на живота, като се опитва да го приведе в съответствие със собствените си ограничени представи за него. Казано по друг начин – за да станеш господар на живота просто трябва да позволиш на живота да бъде! Случаят, вярват източните мъдреци, е среща на човека със съдбата му по време на неговия жизнен път и представлява миг, в който се решава дали човекът става победител или победен. Те не са фаталисти. За тях  “Пътят” ( “ Дао”-то ) на човека не му е даден от небето, а се определя от самата природа на човека. Дали това Дао е добро или лошо, зависи от самия него. Затова, можеш да влияеш върху своята съдба, като опознаваш себе си. Правилният подход към самоопознаването, според източните философи, се състои в това, че “ Животът не е добър или лош! Той преди всичко останало е ПОДРОБЕН.” Ако човек не се научи на спокойна и хладнокръвна наблюдателност, няма нито да може да се радва на живота около него, нито да познае сам себе си, като част от природата. Това проличава в особеното внимание на азиатските народи към вътрешната същност на нещата, към най-малките нюанси на жизнения опит, в умението да се задоволяват с малкото и намирането на радост в на пръв поглед несъществените неща в живота. Може би тук е причината през вековете у източните общества да се развие необикновено тънък вкус към естетизация на всички моменти от сетивното възприятие на подробностите от ежедневието ни, да се цени всеки материал, цвят, жест или постъпка и да обичат живота във всички негови проявления. Според китайската философия мъдрият превръща околния свят в “обект“ на мисълта. Мъдрецът просто следва потока на превъплъщенията и метаморфозите в природата, като изучава събитията в тяхната същност.

Публикувано в Uncategorized | Коментарите са изключени за „ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ“