Ако истинският творец работи по някакъв начин с емоции, и ако това, което той прави с тях, не е пораждането им, то тогава какво в крайна сметка прави той?
Толкова ми допадна този въпрос, че реших и аз като Р.Колингуд да попиша за него. И както казва господин Колингуд трябва ни някое просто обобщение, а не да оригиналничим излишно, но явно, че аз май ще се разходя из формите на емоциите. Вълненията пораждащи емоциите или нашият вътрешен език и система от сигнали, чрез които изразяваме себе си и научаваме за себе си неща, които понякога даже може и да ни изненадат, в основата си са душевните ни вълнения, стремежи, мотиви, радости, страхове, тъга и т.н Много често ние се чудим какво точно се случва вътре в нас, какво ни е развълнувало толкова, и ако тръгнем несъзнателно след тази емоция на листа или платното, по глината или камъка, по тъканта или метала, по танца можем накрая и да я разпознаем символно и материализираме. Тогава родила се чрез нашето изкуство намерила място отвън, душата се отпуска и освобождава от нея уважава я по един съвършен според мен начин. Поставя я пред светът, както за самият себе си, така и за всички други, които се опитват да го разберат. И аз, като Колингуд мисля, че ако човек не е изразил чувствата си, той даже не знае какви са те, а изразяването е дейност, за която не може да съществува никакъв метод…