Вибрацията се оказа формираща и съпътстваща завинаги нашия живот. Всичко вибрира и нищо не остава неподвижно. Енергията, материята и духът са само резултат от различни вибрационни състояния.
Духът се оказва крайният полюс на най-бързите вибрации, чиято честота е толкова висока, че полюсът изглежда напълно неподвижен. Другият полюс се състои от изключително плътна материя, а между двата полюса има безкрайно различни интензитети и начини на вибриране.
Всяко семейство или човешка група като цяло съдържат завихряния от енергия, които се усещат от всеки, който влиза в контакт с тях. Вибрациите се натрупват в индивида, т.е всеки събира добри и лоши вибрации и понякога се превръща в истинска бомба със закъснител поради натрупалите се латентни сили. Тези сили могат да бъдат разрушителни или градивни и под влиянието на подходящ детонатор може да настъпи взрив и да предизвика съответно приятни или неприятни ситуации и събития. Характерно за тази сила е, че оказва силно влияние върху всеки, който влезе в контакт с притежателят на силни вибрации. Околните изпитват въздействието на онова, което „излъчващият“ чувства.
За да не ни се отразява атмосферата на заобикалящата ни околна среда, необходимо е да спазваме голяма духовна самодисциплина. Много хора не съзнават, че ги посрещат любезно или враждебно според вибрацията им. Много често усещането, че сме отблъснати, произлиза от самите нас поради враждебността ни към другите.
Принципът на вибрацията ни позволява да разберем проклятията, които наистина съществуват, но в тях няма нищо свръхестествено – те са само съсредоточаване и насочване на силно разрушителни вибрации. Същото явление се наблюдава и при благостта, нежността и обичта, но там действието е обратно, а когато влюбените си разменят нежни думи, удоволствието, което изпитват, не се дължи само на съзнанието, че са обичани, а и на вибрационното въздействие на думите.
За това бъдете добри в думите си и имайте „очи да виждате и уши да чувате“