Какво разказаха наблюдателните хора за първичността и естествеността на ДИАЛОГА. От биологична гледна точка: речевото възбуждане предизвиква мигновена речева реакция, така че „диалогът, представлявайки несъмнено явление на „културата“, в същото време е в по-голяма степен явление на „природата“. От социално психологична гледна точка всъщност всяко взаимодействие на хората е именно взаимно – действие, което по същество се стреми да избегне едностранността, иска да бъде двустранно, „диалогично“ и избягва „монолога“.
Като най-характерна за диалога Л.П.Якубински счита възможността за взаимно прекъсване: „Неслучайно казват, че е нужно да умееш да слушаш другия, нужно е да се научиш да слушаш – да прекъсваш другия не е нужно да умееш, защото това е естествено.“ С това са обусловени редуването на периодите на говорене и на слушане и бързият темп на речта – говорещият бърза да доизкаже мисълта си, докато не са го прекъснали. По същата причина той се старае по малко да се колебае – от паузата може да се възползва партньорът. А след като се съкращават паузите, значи страда прецизността в подбирането на думите, репликите са кратки и незавършени, ала разбирането се облекчава от това, че репликите са взаимно обусловени и са тясно свързани с контекста, със ситуацията на разговора.
От това кратко описание проличава, че за диалог Якубински счита главно всекидневния, битовия разговор. Твърдата комуникация – това са прекъсванията, това е бързият темп, това е диалогът. Изслушването до края, внимателното подбиране на фразите, паузите . това е диалогът беседа.
Извършените изследвания на американски учени показват, че степента на конкуренция за време между партньорите променя един от подлежащите на измерване показатели на диалога – продължителността на репликите. По някакъв странен начин в условията на конкуренция се получава така, че колкото по-продължителни са репликите на единия партньор, толкова по-кратък е отговорът, а на бърза реплика се дава по-продължителен отговор: зависимостта е обратно пропорционална. Ако конкуренция няма – зависимостта между продължителността на съседни реплики става права.
Партньорите съвсем не се конкурират в изкуствените диалози. Вие мислите, че това е голяма рядкост? Съвсем не е така – такива диалози звучат всяка вечер в хиляди театри. На сцената звучат своего рода идеални диалози, всяка реплика на които е предварително определена до части от секундата. За сметка на това персонажите получават пълна възможност за самоизразяване, без да влизат в конкуренция помежду си.
Идеите за изначалната диалогичност на света твърде много са подкрепени от творци на физиката. Нилс Бор – великият физик и мислител – формулира принципа на допълнителността: теориите, посветени на описанието на едно общо явление, които са различни и външно и по същество, се си противоречат, не се отхвърлят и не се развиват взимно, а само допълват знанието ни. И наистина кое да предпочетем – квантовата механика на Шрьодингер или квантовата механика на Хайзенберг? И двете, като изхождат от различни предпоставки, предлагат адекватно описание на причудливата физическа действителност, в която светлината е и частица, и вълна. Именно заедно, като се допълват взаимно, те образуват стабилно знание.
Маниерът на работа на Нилс Бор е бил доста необичаен: теоретичната физика той е развивал винаги в диалог с колегите си. За да работи, са му били необходими опоненти.
По това датският мислител прилича на древногръцкия – Сократ. Той изобщо не е писал монологични трудове и е преживял действително – диалогичен живот: той е изминат в разговори, беседи и спорове за истината.
За Сократ, както и за Бор, диалогът е начин за съвместно приближаване към истината. Именно СЪВМЕСТНО, независимо от това, че единият от партньорите често е бил по-сведущ от другия.
Източник: „Очерци на човешкото общуване“, Александър Войскунски