Когато един индивид отговаря по дисфункционален начин на потребността, у него се установяват определени автоматизми на поведението, които функционират, за да създадат равновесие между „аза“ и „другите“ /средата/. Болестта е в резултат на отричане на потребността, което спира движението на определен етап в опита с другия и със света. Това измества или компенсира потребността със социално приемлива позиция, но убива емоцията и създава терен за заболяването.
Така се удовлетворява социалната потребност от утвърждение и принадлежност, но не се задоволява личната потребност. Кристализиралият в определен стил поведение създава т.н „характерова броня“, която действа и като защитна функция у индивида, предпазваща индивида от заплашителната емоция, която е на път да задвижи тялото, но и да бъде санкционирана от социалното обкръжение. Индивидът се научава бързо да трансформира една емоция в друга. Така се раждат паразитните емоции.
Разбираемо е, че когато сме ядосани, заместваме яда си с тъга, сълзливост, сантименталност, меланхолия, безразличие, които са социално приемливи. Детето от малко научава, че да показва естествена агресия, е забранено. То ще бъде отхвърлено от семейството, от средата, към която иска да принадлежи и от която иска да бъде утвърдено. Изявяващият агресията си индивид е неутвърден, отхвърлен, ненахранен /в буквален и преносен смисъл/, неприласкан.
Психосоматично болните са хора, които свръх контролират емоциите си. Свързват се с емоционални блокажи в различни части на тялото. Незадоволената потребност, прекъсването на пътя на емоцията към задоволяването на потребността, прекъсването на движението към удоволствието създава и утвърждава в автоматизирани неадекватни движения мускулния или органен блокаж, с което отваря пътя към болестта. Това е урок който индивидът не е интегрирал в тялото си през психосоматичната си еволюция като дете на 2 год., в т.н от Лакан „фаза на огледалото“. В тази фаза се създава усещане за идентифициране на „Аз“ и „Другия“. Такъв човек ще си служи предимно с тялото или обратното, ще изпадне в другата крайност – да интелектуализира, рационализира и оценява опита си. И в двата случая мярата е нарушена, много често хората не виждат никаква връзка между заболяването си и блокираната им емоция.
Източник“ „Вилхелм Райх – пулсациите на живота и знанието“ , Цветана Хубенова