4 Стадия за отреагиране на гнева според В.Оклендер
Първи стадий – „предоставяне на децата на практически приемливи методи за
изразяване на гнева по безопасен начин във външен план“.
Втори стадий – „помощ на децата за достигане реално възприятие на чувството за гняв и подпомагане за емоционално отреагиране на този гняв (и ситуацията като цяло) „тук и сега“. В този случай е добре да бъде нарисуван гневът със цветове или да бъде моделиран с пластилин – зрително обозначаване на своя гняв. Много често при децата образът на техния гняв се отъждествява с насилника, с тези обекти, към които непосредствено е адресиран гневът.
Трети стадий – „предоставяне на възможност за пряк вербален контакт с чувството за
гняв: „нека да кажат всичко, което им е нужно да кажат и за когото трябва“ (В.Оклендер,
1997). Обикновено след подобна вербална експлозия (понякога те крещят и плачат) настъпва трансформация в зрителния образ на гнева в позитивна посока; децата стават по-спокойни и открити в по-нататъшната работа.
Четвърти стадий – „обсъждане с децата какво ги кара да се гневят, в какви ситуации
най-често се случва това, как самите те разбират това и как се държат по това време“
(В.Оклендер, 1997). Важно е детето да се научи да осъзнава и разбира своя гняв и
впоследствие да се научи да оценява ситуациите, за да може да направи избор между
откритата (асоциална) проява на гнева и проява във форма, която е приемлива в
социално отношение.
Задачата на родителят или психолога в стадия на отреагиране на гнева се състои в оказване помощ на детето в посока освобождаване на неговите истински преживявания (болка, обида), които често се крият зад външното проявление на гнева. Освен това е
необходима помощ за да може детето да промени възприятието си към ситуацията в
нейната цялост – от травмираща и негативна към изцяло позитивна.
Упражнение 1
ПЛАСТИЧНО ИЗОБРАЖЕНИЕ НА ГНЕВА, ОТРЕАГИРАНЕ НА
ГНЕВА ЧРЕЗ ДВИЖЕНИЕ (може да се изпълни групово и индивидуално)
1.Помолете детето да стане и да заеме произволна поза (или да седне). След това го
помолете да помисли за такава ситуация (или човек), която предизвиква в него най-силно чувство на гняв.
2.Помолете го да се съсредоточи върху своите усещания и да обърне внимание в кои
части на тялото ги усеща най-силно.
3.След това го помолете да стане (ако е било седнало) и да започне да извършва
движения по такъв начин, че максимално да даде воля и да изрази чувствата си (негативните си усещания), които изпитва. При това, подбудителният импулс за движенията трябва да произлиза от онази част на тялото, където негативните чувства (усещания) са били най-силни. При това не е нужно да контролира движенията си, важно е да изрази чувствата си.
4.Обсъдете упражнението:
-леко ли му е било по време на изпълнението;
-в кое е срещнало затруднение;
-какво е почувствало по време на изпълнението на упражнението;
-променило ли се е състоянието му след изпълнението на упражнението.
Упражнение 2
РИСУВАНЕ НА СОБСТВЕНИЯ ГНЯВ (моделиране с пластилин
или глина – изпълнява се индивидуално).
За изпълнение на упражнението са необходими лист хартия за рисуване, цветни
моливи, флумастери (пластилин, глина).
1.Помолете детето да помисли за такава ситуация (човек), която предизвиква в него
чувство на гняв, агресия.
2.Помолете детето да забележи в кои части на тялото то усеща най-силно своя гняв.
Обсъдете това с детето.
3.Когато детето започне да разказва за своите усещания, попитайте го: „На какво
прилича твоя гняв?“, „Можеш ли да го изобразиш във вид на рисунка или да го моделираш във фигурка с пластилин?“
Обикновено децата с желание откликват на рисунката. Често чувството на гняв се
асоциира с огнена лава, избухнал вулкан, черен ураган, дракон, разярен тигър, пантера или с конкретния агресор, който е предизвикал най-силни негативни чувства.
4.Важно е да се обсъди с детето рисунката, проявявайки към него искрен интерес и да
се отбележи:
-какво е нарисувал;
-какво е чувствало детето когато е рисувало своя гняв;
-може ли да поговори от името на рисунката (за откриване скрити мотиви и
преживявания).
-променило ли се е неговото състояние, когато напълно е довършило рисунката.
5.По-нататък може да попитате, какво иска да направи с тази рисунка.
Някои деца крият рисунката, други плачат или я захвърлят – всяко постъпва различно,
но повечето от тях отбелязват, че „тяхната рисунка сякаш е станала друга“ (като правило се променят цветовете, размера, а понякога и самото съдържание в позитивна посока. В този случай е добре да се помоли детето, да изобрази новия променен вариант и да се направи ново обсъждане (например, огънят от дадена рисунка се е превърнал в
цвете):
-какво чувствало, когато е рисувало втория път;
-да се попита би ли желало да говори от името на новата рисунка;
-какво се е променило в неговото състояние сега.
6.Често в хода на рисуването (моделирането) на своя гняв (ярост, агресия), детето
прави изказвания (коментари) за всичко, което то мисли по повод всяка ситуация и всеки агресор. Не е нужно да се прекъсва, защото колкото по-пълно детето се изрази, толкова повече това ще способства за промяна на образа в позитивна посока, а следователно, позитивно ще се промени състоянието му като цяло (И. Фурманов, 1997)