Надписът “Познай себе си!“ е посрещал влизащите поклонници в храма на Аполон в Делфи. Този факт сам по себе си вече е удивителен и тласка нашето съзнание към размисъл. . . Още повече, че освен да изследва обкръжаващия го свят,човек винаги е имал нужда да търси и отговор на въпросите “Кой съм аз?“ и “Какво и как мога да постигна?”. Затова и основната цел на така нареченото от много мислители “обръщане към себе си“ е самоусъвършенстването. Това обръщане на човек към своята същност на разумно същество, бива два вида:
– Пасивен самоанализ: най-често при древните учени, духовници и мъдреци. Този тип мислители почти винаги са търсили идеалната истина за човешкия разум и къде се намира пределът на възможностите му.
– Активен самоанализ: намираме го най-често при хората с определена обществена активност (пълководци, владетели). Легендарният философ и стратег Гуей Гуджъ, (династия Чжоу,ХІ – VІІІ в. пр.н.е.) пише следното: “Желаещият да знае започва от себе си и едва след като опознае себе си, може да опознае другите…” Източните философи и духовни учители на общностите са знаели и вярвали, че не знанията и навиците са ключ към успеха, а самият човек. Това е породило и техния основен религиозен и философски мотив да проповядват като култ самоизучаването на личността. На особена почит е било активното самоусъвършенстване чрез обръщане към своята вътрешна природа. Този, който е “познал себе си“, придобива увереност в своите постъпки. Той ще бъде успешен владетел, военоначалник или духовен учител. “Който не е сигурен в себе си, толкова по-малко ще се доверява на другите, а сам няма да може да свърши каквото и да е” – учат древните китайски философи.
Конфуций пръв “открива“ у човека “същинското човешко начало, което се състои в присъщия стремеж към нравствено усъвършенстване“ и което се отразява в човешката култура. В човека стихийно се проявяват користни желания и свързаните с тях отрицателни чувства. Но с последните всеки е способен да се справи сам, ако “непрекъснато очиства сърцето си, както всеки ден почиства огледалото от прах“. Затова – твърдят философите – човек трябва непрекъснато да се самовглъбява и самоизучава! Вътре в него винаги съществува единство между силата и добродетелта “. Мъдрецът Лао Дзъ ( VІ в.пр.Хр. ) обосновава по следния
начин необходимостта от самопознание: “Който познава другите е разумен, а който познава себе си е прозорлив!” С това може да разберем поведението на така наречените мъдреци в ранните общества, които са били предимно пасивни съзерцатели на живота около тях и едновременно с това -оракули, съчетавайки у себе си знания, спокойна разумност и житейска прозорливост.
“ Само ако си мъдър, можеш да опознаеш както себе си, така и другите “– учат източните философи. Но да си мъдър означава просто да правиш всичко навреме и по такъв начин, че да не издаваш своето присъствие, колкото и странно да звучи това за нас. За да се постигне такова поведение не са нужни особени знания, а само доверие към живота. Истински господар на живота е способен да бъде само онзи, който не се стреми да повелява на живота, като се опитва да го приведе в съответствие със собствените си ограничени представи за него. Казано по друг начин – за да станеш господар на живота просто трябва да позволиш на живота да бъде! Случаят, вярват източните мъдреци, е среща на човека със съдбата му по време на неговия жизнен път и представлява миг, в който се решава дали човекът става победител или победен. Те не са фаталисти. За тях “Пътят” ( “ Дао”-то ) на човека не му е даден от небето, а се определя от самата природа на човека. Дали това Дао е добро или лошо, зависи от самия него. Затова, можеш да влияеш върху своята съдба, като опознаваш себе си. Правилният подход към самоопознаването, според източните философи, се състои в това, че “ Животът не е добър или лош! Той преди всичко останало е ПОДРОБЕН.” Ако човек не се научи на спокойна и хладнокръвна наблюдателност, няма нито да може да се радва на живота около него, нито да познае сам себе си, като част от природата. Това проличава в особеното внимание на азиатските народи към вътрешната същност на нещата, към най-малките нюанси на жизнения опит, в умението да се задоволяват с малкото и намирането на радост в на пръв поглед несъществените неща в живота. Може би тук е причината през вековете у източните общества да се развие необикновено тънък вкус към естетизация на всички моменти от сетивното възприятие на подробностите от ежедневието ни, да се цени всеки материал, цвят, жест или постъпка и да обичат живота във всички негови проявления. Според китайската философия мъдрият превръща околния свят в “обект“ на мисълта. Мъдрецът просто следва потока на превъплъщенията и метаморфозите в природата, като изучава събитията в тяхната същност.