Живял някога един мъдрец. Един ден, по заповед на владетеля на града, той бил хвърлен в затвора. След няколко дни учениците му отишли да го видят. За тяхно учудване, учителят им бил напълно спокоен и в него нямало никаква промяна. Не изглеждал нито ядосан, нито огорчен от случилото се. Той радостно ги приветствал и започнал приятелски разговор с тях сякаш не се намирали в затворническа килия, а в своето място за беседи.
– Учителю, но Вие много спокойно понасяте това наказание. Какво Ви утешава тук, в тази ситуация?
– Четири изречения – отговорил той. – Чуйте ги внимателно.
Първото е: От злото никой не може да избяга, защото всичко е предопределено от съдбата.
Второто е: Какво може да направи човек, когато е в беда, освен търпеливо да понесе своето страдание. Той не е единственият, който изпитва нещо подобно.
Третото е: Човек трябва да е благодарен на съдбата за това, че не се е случило нещо още по-лошо – все пак и това е възможно.
И накрая, четвъртото: Спасението може да е много близо, дори и ти да не го знаеш.
В момента, в който мъдрецът завършил кратката си беседа, в килията влязъл един от стражите и му съобщил, че е свободен, тъй като обвинението се е оказало фалшиво, а човекът, който го е наклеветил, е направил признания за това.
Източник: „Винаги има надежда. 150 притчи за изкуството на живота“