В някой хора чувството за такт е природна дарба. Човек, който притежава тази дарба, навреме ще окаже внимание, няма да ви дотегне с натрапчивостта си, няма да ви обиди, няма да ви се присмее, няма да се пошегува не на място. Общуването ни има много оттенъци. За това дори такива положителни прояви като общителност, откритост, радушност, съчувствие трябва да намират място в зависимост от ситуацията, от условията, в които попадаме. С други думи, необходимо е д се проявява чувство за мярка.
Понякога ни се струва, че нетактичността е само един пропуск, нищо повече. А, ако се замислим какво ни струва пренебрегването и като елемент в нашето общуване ! Човек обиден от грубо надвикване , оскърбен от невнимателна постъпка, се оказва изваден от релсите , понякога за цяла седмица.
Можем да се усмихнем иронично по повод „излишната чувствителност „ . Но трябва ли? Когато народът казва „тъй обръгна“ ,това не е похвала или повод да се гордеем с това, че сме се справили , а урок за това, че е станал човек безразличен и бездушен. А този човек е често нетактичен. Без пропуски не може и все пак културата на поведение е важна при взаимодействието ни с другите…. Много от вас ще си помислят какъв е смисъла от тази статия? За какво си губя времето? Да не би да не знаем как да се държим? Но в края на краищата може да сте добър специалист, да познавате работата си в детайли и да сте много добър в доста неща, които правите и да печелите добре , но колкото до взаимодействието в общуването и контакта с хората могат да ви определят като изостанал! Но удивително е колко страшни биват метаморфозите понякога! Усвоили понякога външните правила на учтивост, ние можем да ги използваме само тогава , когато ни е изгодно и тук се крие отговора на въпроса , с какво се характеризира нашия етикет. Ние живеем в общество, в което всеки се възпитава чувство за достойнство. И именно това трябва да отразява нашето поведение. Добрите маниери се раждат от нашето вътрешно убеждение, мироглед.
Създаването у човека на потребност от такъв вътрешен мироглед е сложна задача. Това изведнъж не може да се научи, всичко трябва да стане навик. И работата не е само в добрия тон. Добрият тон – това е рамката на личността, нещо като неговата златна рамка. Макар външните елементи на възпитанието, основата на основите е същността на отношението към хората.
Всеки от нас трябва да се запита: Как се отнасям към майка си, баща си, към семейството, приятели! Запитайте се: Кое е главното за мен- да минавам за възпитан или да бъда такъв? Само вътрешната потребност, взискателността към себе си, правят човека, ЧОВЕК, с другите и със себе си. Всеки път, когато спираме вниманието си на някоя своя постъпка, в съзнанието ни възниква рояк от спомени, асоциации. Ние мислено се виждаме и оценяваме. И тук трябва да бъдем честни и строги. Да се любуваме на себе си-това означава никога да не се опознаем. Най-голямата победа-това е победата над себе си!!! Ние живеем във век на големи „скорости“, на високи темпове и изобилие от информация. Под влияние на такъв ритъм понякога ставаме раздразнителни. И в тази наша раздразнителност, в някой случай нетърпимост, проявяваме известна неустойчивост. Едва ли сме прави, когато отнасяме трудностите на общуването за сметка на напрегнатия начин на живот. Грубостта е склонна да се разпространява като инфекция. Случва се да се заразим от нея, без да забележим и да си разваляме настроението един на друг, често и без какъвто и да е било лош умисъл. Тук е много важен добрият пример, особено примерът на човек, за когото учтивостта , тактичността са станали естествени качества.