Служителите обслужват. Лекарите лекуват. Учениците учат. Идеята, че с постъпването си в училище детето се превръща в ученик, т.е. че ученето става негово задължение, изглежда напълно логична. Проблемът е, че в думата „задължение“ факторът мотивация липсва. Ученикът трябва да ходи на училище. Ученикът трябва да седи мирно в час, да слуша учителя и да си води бележки. Ученикът трябва да си пише домашните. Докато си върши работата, няма значение дали това се случва с желание или не.
Пренебрегването на стимула за учене обаче може да се превърне в сериозен проблем. Вследствие на липсата на мотивация ученикът спира да учи качествено, развива негативно отношение към училището, учителите и ученето по принцип, възможно е да започне да бяга от час и дори да отпадне от училище. Ето защо е изключително важно ученето да не е насила – интересът на учениците трябва да бъде стимулиран активно и поддържането на тяхната мотивация за учене трябва да бъде прието сериозно.
Последно проучване сред 13 000 близнаци сочи, че е възможно липсата на мотивация в училище да е с генетичен произход. Според изследването 40-50% от разликите в мотивацията на учениците могат да бъдат отдадени на гените. Разбира се, това не означава, че „родените“ с по-малко желание за учене са „безнадеждни случаи“. Резултатите просто показват, че вината за липсата на мотивация не е задължително у учениците, родителите или учителите, и че трябва да се търсят начини, по които различията по рождение да бъдат преодолени и да се изгради подходяща среда, която да позволява ефективното обучение на всеки. Как може да стане това? Ето какво знаем за мотивацията на учениците до този момент:
- Препоръчително е фокусът на обучението да бъде изместен от външни стимули (поощрения, оценки и т.н.) към вътрешни такива. Ученикът трябва да усеща лично удовлетворение от работата си, затова е важно да бъдат създадени условия за обучение, в които той да може да се развива – подкрепян, но не насилван да учи;
- Изследвания сочат, че оценките могат да бъдат полезни в краткосрочен план като стимул при изпълнението на автоматични, повтарящи се действия. В дългосрочен план обаче те възпрепятстват развитието на креативното и по-сложното мислене. Ако добрите оценки се превърнат в самоцел, изпълнението на заданията спира да бъде образователно. Когато крайната цел са верните отговори сами по себе си, въпроси като „защо това е така?“ и „какво следва?“ стават маловажни, а е възможно да се прибегне и до преписване;
- Скорошно проучване показва, че хората, разчитащи на лична вътрешна мотивация, са три пъти по-ангажирани с работата си от тези, стимулирани предимно от външно възнаграждение;
- Външните стимули имат място в училище – грижовният учител, интригуващите уроци и приветливата класна стая например са основни индиректни награди, които мотивират учениците и привличат вниманието им в час.
От информацията, която имаме дотук, става ясно, че вътрешната мотивацията на учениците е ключова за поддържане на интереса им към ученето. Какво всъщност представлява тя? Смята се, че тя е съставена от четири елемента:
- Усещане за автономия: Ученикът има нужда да
разполага с контрол над учебния процес, да има думата при вземането на решения относно какво и как се случва в класната стая. - Усещане за компетенция: При изпълнението на дадена задача е важно ученикът да се чувства способен да се справи с предизвикателството.
- Усещане за общност: Изпълнението на задачата трябва да изгражда социални връзки, да кара ученика да се чувства като част от колектив от хора, които цени и уважава.
- Усещане за приложимост: ученикът изпитва необходимост да е наясно как новите знания могат да намерят приложение в живота му.
Дотук изяснихме от какво имат нужда учениците, за да се чувстват мотивирани да учат. На теория. Ето няколко насоки как всички тези идеи биха могли да бъдат приложени и на практика в класната стая:
- Бъдете за пример. Изнасяйте уроците с желание, покажете на учениците колко вълнуващ е предметът ви и ентусиазмът ви ще предизвика интереса им.
- Опознайте учениците. Ако се интересувате от тях и се отнасяте с внимание и те ще ви третират с уважение и ще влизат в час с желание.
- Давайте примери. Както споменахме вече, за учениците е важно да виждат как изучавания материал може да бъде приложен на практика. Покажете им защо урокът е важен и как ще им бъде полезен в бъдеще. Може да отделяте по една минута в края на часа, за да изясните връзката на урока с реалността.
- Позволете им да поемат инициативата. Поставете им задача, чрез която сами да открият закономерност или да достигнат до важен извод. Груповата работа, в която всеки изпълнява определена задача и учениците се учат един от друг, също е чудесен вариант за предоставяне на контрол.
- Поставяйте реалистични цели. Подхождайте с разбиране към нуждите на учениците и съобразявайте заданията със способностите им. Съпроводени с подкрепа и окуражения, предизвикателствата са стимулиращи и полезни, но твърде многото или твърде трудните задачи действат демотивиращо.
- Бъдете щедри в похвалите и конструктивни в критиката си. Важно е критиката да бъде насочена към работата на учениците, а не към тях самите. Давайте им поощрения и насоки как да се развиват и справят по-добре. Избягвайте да ги сравнявате един с друг.
- Осигурете максимална свобода. При всяка възможност предоставяйте контрол на учениците над обучението – позволете им да изберат темите на съчиненията или проектите си, допитвайте се до тях по въпроси, свързани с методите на обучение и оценяване, дайте им шанс да покажат знанията си, като използвате различни формати за изпитване (тестове, презентации, съчинения и др.).
Изграждането и поддържането на вътрешна мотивация у учениците не е лека задача. Изисква се много време и внимание към всеки ученик, запознаване с неговите интереси, желания и проблеми, но трудът си заслужава. Когато учениците са видимо щастливи и влизат в час с желание, това е стимул и за самия учител – получава се верижна реакция, в която участниците в учебния процес се подкрепят и се учат взаимно един от друг.
Автор: Мила Даскалова