ТРАЙНОСТ НА ПАМЕТТА

За да научим нещо, обикновено или слушаме лекции, или четем някаква литература по дадената тема. Оказва се, че и в двата случая не запомняме еднакво целия материал от урока.
Понякога в учебния материал е вместена информация, която с нещо се откроява от основната тема. Това може да бъде някаква интересна, тематично свързана история, анекдот, пример за практично използване на теория, за която в момента става дума. Впоследствие забелязваме, че точно тези моменти трайно са се запечатали в паметта ни. Обикновено изпитваме известно удоволствие, ако новият текст съдържа и такива факти и истории, които включват досегашните ни знания. Тогава просто „закачаме“ новата информация към старата и запомнянето става лесно.
Когато една мисъл (обикновено сред най-важните в текста) се повтаря неколкократно в рамките на урока, то тя също ще бъде запомнена добре.
В нормални условия, ако степента на разбиране на текста се задържа на еднакво ниво, нашият ум проявява тенденция към по-добро запомняне на информацията, която се намира в началото и в края на времето, в което учим. От средата на това време се помни значително по-малко.
Оказва се, че разбиране и помнене (дори в случаите с лесен материал) не винаги вървят успоредно, а са две явления и присъствието на едното не означава еднаква степен на присъствие на другото. Понякога можете да изпитвате желание или необходимост (вероятно студентите разбират това най-добре) да усвоите обширен материал за кратко време. Естествено, това се свързва с работа върху учебник в продължение на няколко часа, без големи почивки. Отдавайки се на петчасовото четене, установявате, че материалът е оформен добре и разбирате всичко отлично (става въпрос за някой добър случай), но скоро след края на дългата сесия установявате, че това, което помните, никак не е много. Разбирате, че най-добре сте запомнили материала от началото и от края на сесията, от останалото все повече факти се губят. Така се получава, защото сте поставили на мозъка си задача, с която той не може да се справи. При по-продължителна непрекъсната работа той продължава да разбира, но не и да помни със същата ефективност.
Трябва да се съобразите с факта, че времето, в което разбирането и помненето могат да бъдат запазени на еднакво високо ниво, е ограничено. Това време може да продължава от 20 до 50 минути и всеки би могъл да открие, колко трае то за него. Период, по-кратък от 20 минути, не е достатъчен да постигнете ефективност на двата процеса, а по-дълъг от 50 минути гарантира по-сериозно забравяне. След изтичане на продуктивното време вие се нуждаете от почивка. Искате да разберете кога точно да си я дадете? Тъй като говорим за един биологичен ритъм, за цикличност в умствената ни работоспособност, то това означава, че само трябва да се подчините на вътрешното желание да станете за малко от бюрото, да се протегнете няколко пъти, да направите няколко дълбоки вдишвания, да видите през прозореца какво става в момента на улицата. Така ще премахнете психичното и физическото (мускулното) напрежение, което се появява по време на учене. Но не се увличайте… тази почивка не трябва да продължава повече от пет минути; десет минути вече са непродуктивни и след тях ще ви е необходимо повече време за влизане в ритъм.
Когато спазвате тези правила в продължение на два часа, благодарение на кратките почивки вие си осигурявате повече периоди на успешно запомняне.
Въпреки голямото желание да продължите в този дух, преди да заседнете над учебниците за следващите два часа, е добре да си направите разходка.
Проблемите на ученици, студенти и всички, които се стараят да усвояват нови знания, не са никак малко. Почти от всеки може да се чуе следното оплакване: „Учих много усилено, отделих много време, работих съвестно. И какво от това? Днес вече не помня нищо. За какво ми беше всичко това?“.
След като приключите учебната сесия, по време на която сте спазвали по-горните указания, разбирате, че помните голяма част от информацията.
Не са напълно ясни причините, поради които в продължение на един час от завършването на ученето, нивото на запомнените данни расте. След един час вие помните най-много. Вероятно мозъкът се нуждае от известно време, в което подрежда и обработва получената информация. Той прави това самостоятелно, без участие на волята и вниманието, което може да бъде насочено към нещо съвсем различно. Качеството на запомняне, което се постига след този час, не е никак трайно. Настъпва бърз спад. След 24 часа се губи около 80 % от информацията и в паметта остават жалките 20 %.
След учене количеството запаметена информация за кратко нараства, а след това рязко спада (80 % от информацията забравяме през първите 24 часа)
Означава ли това, че вчера сте работили почти напразно? Не, не е така. По-точно: няма да бъде така, ако, съобразявайки се със закономерностите на паметта, използвате система, която може да предотврати това главозамайващо забравяне.
Повторенията са единственият сигурен начин за трайното запомняне на знанията. Чрез тях усвояваме информацията на съзнателно ниво, изграждаме „библиотека на нашите знания“. Когато тя е налице, е достатъчен един импулс, за да разгърне своите страници и ние да можем да приложим познанията си при всяка необходимост.
Колкото повече знаем, толкова повече нови неща сме в състояние да възприемем. Просто включваме новите данни в съществуващата система и така познанията ни стават по-широки, по-пълни. Ако всеки път забравяме наученото, то тогава ще трябва всеки път да започваме работата отначало. Това означава загуба на време, непрекъснато разочарование и накрая – отчаяние. Оставаме с впечатлението, че не можем да научим нищо. Проблемите стават все по-сложни и по-сложни, преставаме дори да разбираме за какво става въпрос.
Тези неприятности могат да бъдат избегнати, ако преди да настъпи спад в количеството запомнена информация, направите повторение. Така ще си осигурите добро помнене на данните за близките 24 часа. След това, за да поддържате това добро ниво, трябва да отделите време за следващото повторение. Така ще затвърдите знанията си за около една седмица. С нейното изтичане направите ли поредното кратко повторение, ще разполагате с качествена информация за един месец. Когато той измине, направете последен преглед и така цялата информация ще премине в дълготрайната ви памет, ще стане вашето лично богатство, с което ще разполагате по собствена преценка.
Нека първото повторение да бъде внимателно преглеждане на записки, евентуалната им корекция, допълване. По време на следващите повторения записвайте всичко, което помните (без да поглеждате в записките), а когато приключите, сравнявайте с оригиналните записки и веднага нанасяйте евентуалните корекции.
За да може да се справите с тази задача за кратко време (5 или 2 минути на тема), самите записки трябва да бъдат много качествени.