Резилианс като "възможност за промяна"

„Резилианс“ /resilience/ има латински произход /от глагола resilio/ – скачам, отскачам, избликвам. В научната литература липсва единно определение, а в много езици понятието е неразпознаваемо. Известни са и тълкованията от френски език – „устойчивост на удар“ /за физиката на телата/ и от руски – „жизнеустойчивост /жизненост, разширена ефективност на човека/“. Утвърдено е английското значение на понятието, „устойчивост на характера“ или т.н „hardiness“ – концепция, възникнала в теорията на Салвадор Мади, изследвал личностната регулация на стреса и творческия потенциал. Обобщено се тълкува като „здраве, устойчивост, смелост“, а също и като умение за емоционална компетентност и разбиране на другия и ситуацията. В този смисъл качеството е от ключово значение на превъзмогване на кризисни състояния. То е необходимо както на човека, преживяващ криза, така и на хората от неговото обкръжение.
Жизнеустойчивостта, включва в себе си два компонента – психологичен и дейностен, които имат мотивационна природа. Дейностната страна предполага действия, насочени към осъществяване на цели. Те са насочени към справяне със стреса и включват постоянна грижа за здравето и обратна връзка за това, какво се случва с нас.
Интерес представляват изводи в проучванията за „резилианс“, вниманието се акцентира върху ролята на „жизнеустойчивостта“ и убеждението, че „то може да бъде формирано“, например: ако обстоятелствата на стреса се разглеждат като възможност /добри алтернативи или ако се търси перспектива/ въвлеченост в идеята за бъдещето.
Важно условие за развитие и самоусъвършенстване се оказват не само успешната адаптация и съответните стратегии за стрес, но и качеството „резилианс“, което предпоставя социална и емоционална зрялост. Модерните общества днес се стремят към усвояване на многообразен ресурс, необходим за изграждане на „пластичност на психиката“ в сложни житейски условия – обществени, социални, емоционални, материални, духовни, културни. Позитивното професионално говорене, позитивното мислене /разбира се, и обективно/ за света, като „уникална система“ и стремеж към „посттравматичен растеж“ след сблъсък с кризисни ситуации, са елемент към онази нагласа, която ще ни направи по-гъвкави, по-приспособими, по-устойчиви!
Източник: „Творчески подходи в кризисната интервенция“         Пепа Митева