Зависимостта от друга личност се проявява по различен начин. Може да се изразява в пълно подчинение поради някаква причина и в подражание на всички действия, но може и да представлява съпреживяване и съучастност, които са в такава степен, че пречат на човека в неговия собствен живот. Може да е обсебен от другия на основата на любов, но може да е и хипертрофирана проява на парадоксална привързаност към мъчителя и т.н
Във всички случаи е налице зависимост на един човек от друг човек, който става за него по-важен, отколкото собствената персона, а собствените /личните/ потребности, личните проблеми и преживявания, са сякаш разтворени в битието на другата личност. Когато зависимостта от друга личност се проявява спрямо страдащи от зависимости, тогава говорим за зависимост от зависим или съзависимост. В името на формиращата се във феномена съвместимост и съчетаност както на психичните функции, така и на поведението и действията при двете лица.
Ако един човек, например, майката, е обсебена от проблема на своя син, който е зависим от наркотични вещества и от грижите за него, тя вече няма собствен живот, съзависима е, на практика по един косвен начин е зависима от зависимостта на детето си. Въпреки, че не употребява наркотици, тя все пак по особен способ е драматично свързана с тях чрез своя син и в действителност също като него е под тяхно влияние. Те променят твърде много битието и, а и самата нея.
Често пъти съзависимостта изглежда като нарушение на вътрешносемейните отношения, при което семейството, шокирано от адикцията (от англ. addiction — пристрастеност на свой член, го поставя в център на внимание и грижи и по този начин на практика други негови членове, обикновено родителите или деца на зависимия, стават съзависими.
Съзависимостта само на пръв поглед изглежда като безобидно психично страдание. Много често съзависимият е с емотивна акцентуация на характера, засилена впечатлителност, способности за съпреживяване и др. Основните симптоми са обсесивно мислене спрямо обекта, компулсивни компоненти, психични защити /отричане и др./, ниска самооценка, загуба на контрол, импулси за обгрижване на друг човек, силни чувства /жалост, страхове и др./
Обсесивно-компулсивните елементи, загубата на контрол и ползването на психични защити /главно отрицание, рационализация и др./ са триадата, която характеризира всяка зависимост, каквато и да е тя.
Но освен с тези свои особености, съзависимостта се представя и със специфичните силни импулси за обгрижване на зависимия, с ниската самооценка на съзависимия, с неговите силни /и различни/ притеснения.
Съзависимият често пъти съвсем не осъзнава и не подозира собственото си страдание.
Обсебен от грижите за другия човек, който е във властта на определена адикция, той игнорира собственото си състояние.
Погрешно счита, че всичко ще се оправи от само себе си, стига зависимостта на другия да бъде преодоляна.
Безотговорността на съзависимия по отношение на собственото здраве и на собственото битие понякога стига до немислими размери.
Много често инициативата за лечение на съзависимостта е на самия психотерапевт, от когото съзависимият е поискал помощ или консултация относно страданието на човека, за когото се грижи. В такива случаи се получава често срещаното съчетано лечение както на зависимия, така и на съзависимият.
Зависимост от зависим
Публикувано в Избрани статии. Постоянна връзка.