Какво означава да бъдеш щастлив?  

За всеки човек щастието е в нещо различно. За някои то е в катеренето по стръмни склонове, за други – в прегръдката на любимия човек, за трети – в съзерцаването на произведение на изкуството…
„Къде се крие щастието ?“ – това е един от въпросите, които хората са си задавали в продължение на хиляди години. Това е един от въпросите, които всеки човек съзнателно или подсъзнателно задава и на самия себе си. Това е и един от въпросите, на които човек никога няма да може да отговори.
Всеки от нас има собствена представа за щастието: за едни то е удовлетворението от постигането на някаква цел; за други е любовта, приятелството, уважението, материалните блага; за трети е задоволеността от живота. Мнозина вярват, че човек е щастлив поначало, че животът е щастие. Други пък търсят щастието си в смъртта. Може би, ако някой или нещо може да обхване всички субективни гледни точки, да ги обедини в един многопластов модел, би се получила една картина, която, ако не е щастието в истинския му вид, то поне ще се доближава максимално до него.
Мнозина споделят мнението, че само човекът може да бъде щастлив. Или поне само разумните същества, а тъй като „човекът е единственото познато разумно същество“, следователно само той може да бъде щастлив. И ако попитате поддръжниците на тази теория защо мислят така, те ще отговорят: „Кое е единственото същество, което може да мисли и оценява? – Човекът! А какво е щастието? В какво се състои то? – В осмислянето и оценяването на това, което имаш“.
Какво е щастие?
Щастието е емоционално състояние, при което човек изпитва чувства, вариращи от задоволство и удоволствие до пълно блаженство и прекалена радост. Антиподът на щастието се явява нещастието. Според философа Фридрих Ницше (1844-1900) истинското щастие е неделимо от инстинктите, стига животът да е във възход. Когато е щастлив, човек често се смее.
За всеки обаче понятието „щастие“ носи различно значение – за гладния – да се нахрани, за болния – да оздравее и за самотния – да има някого до себе си. Но щастието не е нищо друго освен едно неброимо съществително. Няма много или малко щастие, защото щастието си е щастие и то с главна буква „Щ“.
Щастието е навсякъде около нас и дори ежедневните, най-обикновени случки могат да го събудят. Ала често не можем да оценим това, че нещо ни е карало да се чувстваме щастливи и едва когато го загубим, разбираме, че трябва да се радваме и на малкото, което ни поднася живота. Точно поради тази причина много хора казват, че не са открили ИСТИНСКОТО щастие. На тях бихме могли да опонираме със следната мисъл: „Хора, огледайте се по-старателно! Щастието е онова чувство, което те кара да не сваляш усмивката от лицето си и да искаш да извикаш, че всичко с теб е наред и нямаш за какво да се притесняваш“.
Щастието и философията
Щастието е една от основните категории на етиката. Като етическа категория то се разработва още в античната философия. Аристотел, въвел самото понятие етика, нарича щастието най-висшето благо, понеже всяко човешко поведение в крайна сметка е мотивирано от стремежа към щастие. Но едва ли има друга философска школа през античността, която да е толкова тясно свързана с философския проблем за щастието, като школата на епикурейците. Щастието и пътищата за неговото достигане стават основна тема в тяхното учение. Макар че епикурейците са си спечелили лоша слава в историята като проповедници на разгулен живот (главно благодарение на отношението на християнската църква към учението на Епикур), тяхното учение за блаженството всъщност описва един съвсем умерен идеал за земно щастие.
Щастието и религията
Щастието е също така обект на религиозните доктрини. В християнството то е свързано с учението за благодатта, която представлява връзката между човека и Светия дух. В религиозното християнско съзнание щастието е свързано предимно със задгробния живот и с представата за рая, който е отреден за праведниците. В източните религии представата за щастието е свързана с освобождаването от земните страсти, което се осъществява в т. нар Нирвана – блажено състояние на угасване на индивидуалното съзнание и вливане във всемирния дух Брахман. В Кабала – науката за щастието – то престава да бъде загадка. Това изплъзващо се понятие би могло да се раздели на съставните му части и да бъде разбрано. И по подобие на формулата e=mc2, съществува и формула за постигане на вечно щастие.
Доларът винаги е по-зелен от обратната страна
Носят ли парите щастие? „Ако имах пари“, казва типичният фантазьор, търсещ щастието, „бих могъл да имам или да направя каквото си поискам: да пътувам по света, да си купувам всичко, което ми харесва, да бъда независим и да държа живота си в свои ръце… Накратко, парите са това, което би ми осигурило щастие. Не е ли така?“
Учудващо (или не), много от последните изследвания показват, че дори когато имаме достатъчно пари, за да задоволим основните си нужди, те престават да ни носят щастие. Едно популярно изследване сочи, че дори спечелилите от лотарията, които са били изключително щастливи в момента на успеха, много скоро губят еуфорията си. Не след дълго тяхното настроение се връща в онова състояние, в което е било преди щастливото събитие. Всъщност, веднъж придобивайки повече пари, отколкото са нужни за покриването на основните ни нужди, радостта от притежаването им бива засенчена от въпрос като: „Дали имам толкова, колкото и Иванови?“, защото независимо колко печелим, на нас винаги ни се струва, че парите на съседа са с един или два нюанса по-зелени от нашите.“
Икономика на щастието
Ами свободното време? Ако можехме да работим по-малко и да почиваме повече, бихме ли се сдобили с така жадуваното щастие? Учените, изследващи въпроса за щастието, хладнокръвно отхвърлят и тази хипотеза като възможна. На „Световната карта на щастието“, наскоро публикувана от департамента по психология към Университета в Лейсестър, Англия, здраво работещите граждани на САЩ заемат по-предното 23-то място, докато отпускарите във Франция пълзят в класацията с отчайващото си 62-ро място. Тогава какво би ни накарало да се чувстваме щастливи? Именно това е въпросът, който оставя изследователите удивени. По -лесно е да идентифицираме факторите, които не ни правят щастливи, отколкото да дадем практическа формула за истинско щастие. И така, как да уловим онова специфично чувство за щастие?
Механиката на щастието
За да разшифроваме кода на щастието, първата стъпка е да осъзнаем кои сме всъщност и каква е истинската ни природа. Това е много просто: ние представляваме желанието да сме щастливи. С други думи, ние всички се стремим към получаването на удоволствие и наслада, или както се споменава в Кабала, ние сме „желанието за получаване“.
Вероятно това ви звучи много познато. Нашата природа, желанието за получаване, е много по-сложно отколкото си го представяме. То не е просто постоянно желание, което непрекъснато ни подтиква да търсим щастие. Именно това желание да получаваме мотивира всяко наше действие, дори най-малката и незначителна постъпка и всяка наша мисъл.
Желанието да получаваме търси напълване във всеки един момент и не ни дава покой, докато не запълним тази нужда. То определя начина, по който се чувстваме: ако го задоволим, ние сме щастливи, чувстваме се добре, животът ни е като песен; ако не успеем да запълним това желание, ние се чувстваме разстроени, ядосани, депресирани, стигаме до състояние на ярост и самоубийствени мисли.
Вероятно сте се досетили вече за това, но нещото, което много често ни убягва – и шифърът за разкодиране на щастието – е фактът, че след като нашето „желание да получаваме“ вече е изпълнено, удоволствието, което сме изпитали до този момент, изчезва.
Големият ирландски писател Оскар Уайлд определено е знаел за това, когато е написал тези редове:„Съществуват само две трагедии на този свят. Едната е да не постигнеш онова, което желаеш, а другата е да го получиш. Последната е най-страшната, последната е истинска трагедия“.
Механизмът на този процес е много лесен. Първоначално ние желаем дадено нещо и правим всичко възможно, за да го постигнем. В момента, в който получим онова, за което трескаво сме бленували, ние изпитваме удоволствие, радост и наслада. Или казано с други думи, първоначалният сблъсък на желанието и неговото случване е върховният момент на наслаждението. Дотук добре, но процесът все още не е завършен. В момента, в който получим нещото, което силно искаме, желанието затихва. С други думи, ние постепенно преставаме да желаем това, което вече сме постигнали, и в резултат на това изпитваното удоволствие избледнява, докато изчезне напълно.
Например, знаете какво е усещането, когато сте много гладни: бихте могли да изядете пържола, голяма колкото за десетима (за вегетарианците това би могло да бъде огромно парче панирано сирене). Какво обаче се случва когато започнете да ядете? Първата хапка е чиста проба екстаз, и следващата хапка е чудесна. Третата е приятна, и поредната е приемлива, но още една вече е безразлична. И следващата хапка е: „Не мога повече, чувствам се зле…“
Този принцип действа за всичко, не само за храната. Можем да прекараме години, мечтаейки си за лъскава спортна кола и когато накрая я придобием, ние сме във възторг – е, поне през първите няколко минути или дни. Скоро обаче усещаме как еуфорията постепенно намалява и в един определен момент тя престава да ни носи удоволствие. И всеки път, когато погледнем колата, единственото, което усещаме е тежестта на огромния заем, който ще трябва да изплащаме в близките десет години! Професорът по икономика Ричард Естърлин от Университета в Южна Калифорния, водещ учен, занимаващ се с въпроса за щастието, нарича този феномен „хедоническо приспособяване’, което означава: „Получаваме нова кола и свикваме с нея. Сдобиваме се с нови дрехи и отново привикваме към тях… Ние се приспособяваме към удоволствието, което получаваме твърде бързо…“
Това обаче не може да е краят на историята, нали? В крайна сметка, дори нещата да изглеждат по този начин, ние все още търсим постоянния извор на наслаждение. Дали Природата ни е хвърлила в този порочен кръг, за да останем вечно нещастни? Дали щастието не е само в приказките, историята за Дядо Коледа, която никога няма да се сбъдне?
(Тайната) формула на щастието
В действителност ние сме по-близо до него, отколкото си представяме. Всъщност най-новите проучвания върху въпроса за щастието и нарастващото осъзнаване на нашето непрекъснато усещане за незадоволеност ни приближават към истинското щастие. Постепенно започваме да разбираме модела: щастието няма нищо общо с това колко пари правиш или колко сполучлив е бракът ти – всъщност това няма нищо общо с всеки друг вид удоволствие, което ние се стремим да постигнем. Ние започваме да разкриваме фундаменталната истина, че щастието може да бъде усетено чрез използването на един по-различен принцип на получаване на наслада.
Вече стана ясно защо не сме способни да изпитваме несекващо удоволствие от нещата около нас – защото в момента, в който удоволствието срещне желанието, последното бива неутрализирано. И след като нашето желание вече е неутрализирано, ние ставаме неспособни да се наслаждаваме на удоволствието.
Ключът към щастието е в добавянето на един друг елемент в целия този процес – елементът „намерение“. Това означава, че продължаваме да желаем така, както и по-рано, но придаваме една по-различна насоченост на нашето желание: в посока навън, тоест, все едно даваме на някой друг. С други думи, намерението превръща нашето желание в път за постигане на удоволствие, и то по такъв начин, който гарантира неговия непрекъснат приток, то изпълва нашето желание, следвайки намерението. И нашето желание ще е способно да получава безпределно, без опасност от пресъхване.
Това е формулата за получаване на безгранично удоволствие, или постоянно щастие. Когато човек прилага тази формула, той всъщност преминава през цялостна трансформация и започва да усеща различни по вид удоволствия. Кабала ги нарича „духовни“ и те наистина са непресъхващи.
В заключение – кратък обзор

  • Какво представлява щастието?

То е чувството, което ни изпълва, когато сме задоволили „желанието за получаване“.

  • Защо това чувство ни напуска?

Защото удоволствието неутрализира нашето желание, а без желание не бихме могли да усетим удоволствие.

  • Каква е формулата за усещането на безгранично удоволствие?

Тя се изразява в прибавянето на „намерение за отдаване“ към нашето „желание за получаване“, така че удоволствието да продължи да тече през нашето желание безкрайно.
Истинското щастие е наблизо и напълно постижимо, то ни очаква, за да се научим как да го усещаме и как да добавим намерение към нашето желание.
В каквото и да се състои щастието, всеки от нас има право да е щастлив.
И за финал – една притча
Един търговец изпратил сина си да научи тайната на щастието при най-мъдрия човек. Младежът вървял четирийсет дни през пустинята, докато най-сетне стигнал до красив замък на върха на една планина. Но вместо да срещне един свят човек, героят на нашата история се озовал в зала, в която царяло голямо оживление: непрекъснато влизали и излизали търговци, по ъглите разговаряли много хора, а малък оркестър свирел нежни мелодии. Имало и богата трапеза, отрупана с най-вкусните ястия от областта. Мъдрецът внимателно изслушал целта на неговото посещение, но му казал, че в момента не разполага с време, за да му обясни тайната на щастието. Предложил на младежа да се поразходи из двореца и да се върне при него след два часа.
– Ще те помоля обаче за една услуга – добавил Мъдрецът, подавайки на момчето чаена лъжичка, в която капнал две капки олио. – Докато вървиш, носи тази лъжица и внимавай да не разлееш олиото.
Младежът започнал да се изкачва и да слиза по стълбите в двореца, като не откъсвал очи от лъжичката. След два часа се върнал при Мъдреца.
– И тъй, видя ли персийските килими, които са в трапезарията ми? – попитал Мъдрецът. – Видя ли градината, която отне на Майстора на градинарите цели десет години, докато я направи? Забеляза ли красивите пергаменти в библиотеката ми?
Засрамен, младежът признал, че нищо не е видял. През цялото време внимавал да не разлее капките олио, които Мъдрецът му бил поверил.
– Върни се тогава и се запознай с чудните неща, които са част от моя свят – казал Мъдрецът. – Не можеш да се довериш на някого, ако не познаваш дома му.
Вече по-спокоен, младежът взел лъжичката и отново тръгнал да се разхожда из двореца, като този път вниманието му било привлечено от всички произведения на изкуството, които висели по стените и по таваните. Накрая се върнал при Мъдреца и му разказал подробно за всичко, което бил видял.
– Но къде са двете капки олио, които ти бях поверил? – попитал Мъдрецът.
Поглеждайки към лъжичката, младежът забелязал, че ги е разлял.
– Ето това е единственият съвет, който мога да ти дам – казал Мъдрецът на мъдреците. – Тайната на щастието се крие в това да се радваш на чудесата на света, ала никога да не забравяш за двете капки олио в лъжичката.

Калина Петкова

Източник: http://www.bb-team.org/articles/3543/

Публикувано в Избрани статии. Постоянна връзка.