Секс – сексуалност – любов

Зад партньорските конфликти се крият разнообразни фактори. Разграничаването на секс, сексуалност и обич играе тук особена роля. Подобно на това, което много млади хора си представят под религия, ритуали, догми и предразсъдъци, така много възрастни хора под секс разбират атака срещу добрите нрави, морална извратеност и „свинщини“. Докато в първия случай е налице достатъчно разграничаване между вяра, религия и църква, то и във втория следва да бъде същото по отношение на секс, сексуалността и любовта.
Понятието секс включва всички физиологични и соматични процеси във връзка със сексуалната активност. Под секс се разбират не само процесите като такива, но и познанието на хората за тях: устройството на половите органи, начинът им на функциониране, телесните процеси при сексуална активност, процесите на съзряване и т.н
Сексът има отношение към тялото. Той е ориентиран към соматичните функции и особености. От значение е своевременно да бъде представена компетентна информация за функциите на тялото, чиито функции не трябва да се подценяват в партньорските взаимоотношения.
Сексуалността се отнася за душевните личностни и поведенчески особености. Имат се предвид качествата и способностите на човека, доколкото те засягат половите и партньорските взаимоотношения. Към тях спадат социалните норми, но наред с това и актуалните способности като например ред, чистота, точност и т.н
Любов наричаме емоционалното отношение с най-различни степени на изразеност, което може да бъде насочено към редица обекти. Всеки човек притежава такава способност. Любов в най-ранна форма наблюдаваме в отношението между майката и детето. В своя жизнен път човек се научава да обича себе си и да се държи така, че да бъде обичан. Примерът на родителите в отношенията им към другите хора играе особена роля. Като последица от това способността за обич води до признание на човешкото равноправие и отговорност.
Най-важните форми, чрез които любовта се изразява, са: примерът, търпението и времето.