Смисъл не може да се купи

Всеки е изпадал в състояние, когато нито му се лежи, нито му се стои, нито му се излиза, нито му се седи вкъщи, нито да е сам, нито да се среща с някого. Това все още не е състоянието, наречено емоционално прегаряне. Но трябва да сме внимателни. Прегарянето е състояние, когато нямате нито сила, нито радост в живота – това е бичът на нашето съвремие. За щастие с него може да се борим. Когато го познаваме. Сайтът „Тезиси. Хуманитарни дискусии“ публикува лекция на известния австрийски псисхотерапевт д-р Алфред Ленгле за това състояние, за симптомите, кои са причините и как да живеем с това.
От ентусиазма до отвращението
За да се каже с прости думи как се проявява емоционалното прегаряне, може да се прибегне до описанието на немския психолог Матиас Буриш. Той е описал четири етапа.
Първият етап изглежда съвършено безобиден, той дори не е съвсем прегаряне. Но това е стадият, когато трябва да сме особено внимателни. Именно тогава човек е движен от идеализъм, от някакви идеи, от една прекалена възторженост. Дотук добре. Но изискванията, които има към себе си, са извънредни. Той прекалено се пренапряга без почивка седмици и месеци наред.
Вторият етап е изтощението – физическо, емоционално, телесно.
През третия стадий се задействат първите защитни механизми. Какво се случва с човек, чиито изисквания са прекалени? Той излиза от социалните контакти, следва дехуманизация. Това е реакция на противодействие, защита, за да не стане изтощението още по-голямо. Интуитивно човек усеща, че му е нужна почивка, и силно намалява контактите си. Тези контакти, които са неизбежни, се правят с отвращение.
Четвъртият етап на прегарянето е по-усиленият вариант на това, което се случва при третия. Буриш го нарича „етап на отвращението“. Това означава, че на този етап човек не изпитва никаква радост. То е, когато сте се натровили от някаква храна. И само миризмата й след това предизвиква отвращение. Това е защитно чувство след отравяне.
Смисъл не може да се купи
Емоционалното прегаряне може да се разбере и като особена форма на екзистенциален вакуум, което ние установихме по емпиричен път.
Виктор Франкъл описва емоционалния вакуум като чувство на пустота и липса на смисъл.
Изследване, проведено в Австрия, по време на протести на 271 лекари, показало следните резултати. Лекарите, които намирали смисъл в живота си и не страдали от емоционален вакуум, нямали признаци на прегаряне дори когато работели много часове напрегната работа. И онези лекари, при които е установено високо ниво на емоционален вакуум, имали и високи нива на прегаряне, дори когато работели по-малко от колегите си от другата група.
От това следва изводът: смисълът наистина не може да се купи. Изработените пари не ти дават нищо, ако на работата си усещаш пустота и отсъствие на смисъл.
Синдромът на прегарянето поставя пред нас въпроса: наистина ли аз преживявам толкова емоционално смисъла на това, което правя? Смисълът зависи от това намираме ли нещо от личните си ценности в своята работа или не.
Ако ние намираме важен смисъл в кариерата, социалното признание, любовта на околните – това е лъжлив и повърхностен смисъл. Той ни струва повече сили и предизвиква стрес при всяка промяна на отношението на околните. И като следствие у нас възниква дефицит на работоспособност и преживяваме чувство на опустошение дори когато се забавляваме.
Като обобщение можем да кажем следното: прегарянето е крайно състояние, настъпващо в резултат на непрекъснато създаване на нещо, без преживяване по време на изпълнението. Тоест, ако в това, което правя, аз преживявам смисъл, ако чувствам, че то е хубаво, интересно и важно, ако се радвам на това и искам да го върша, прегаряне няма да настъпи, независимо дали работите повече часове. Но тези чувства не бива да са съпроводени с прекален ентусиазъм.
Автор: „Theses. Humanities Discussions“