Имали ли сте цели, които са отговаряли на критериите – измеримост и конкретна дата, и въпреки това не сте ги постигали? Запитайте се: защо?
Отговорите могат да бъдат много. Например целта ви се е струвала толкова огромна, че е парализирала желанието ви да я постигнете стъпка по стъпка. Тоест искали сте да спечелите един милион не на малки траншове, а наведнъж – хоп! – и милионът е в джоба ви.
Или вече сте постигнали не високо, но задоволяващо ви жизнено равнище и вече нямате необходимата енергия за ново усилие нагоре, само за да запазите постигнатото…
Или в процес на постигането не сте изпитали удоволствие, което да ви кара да вървите по-нататък. Макар, че сигурно сте имали цели, които сте постигали без особено удоволствие. Концентрирали сте всичката си воля, отивате и го правите. Но пък от честата концентрация волята намалява и накрая повече не можете да се заставите да го направите.
„Не се самозалъгвай с вярата, че светът нещо ти дължи. Момчето, което вярва, че родителите, или правителството, или някой друг са длъжни да го издържат и то може да взема всичко без труд, един ден ще се събуди и ще открие, че работи за друго момче, което не е имало такава вяра и така си е спечелило правото да накара другите да работят за него.“ Дейвид Сарноф /американски инженер и предприемач/
Всички отговори са обединени от едно нещо – НЕДОСТАТЪЧНА МОТИВАЦИЯ.
Какво ни помага да съхраним желанието за постигане на целта? Какво няма да ни позволи да спрем по средата на пътя, да се задоволим с междинна цел, да се откажем и да спрем да полагаме усилия?
Когато имаме някаква глобална цел и вървим към нея, истински ни мотивира само едно – самото ДВИЖЕНИЕ.
Основателят на НЛП Джон Гриндър казва: „Всички цели в действителност са капани, за да ни накарат да вървим напред.“ Най-интересното става по пътя. Нашата биология е такава, че ние живеем заради движението, заради пътя.
Целият ни живот представлява низ от различни цели, насочени към печеленето на пари и други рутинни неща, но на нивото на нашето подсъзнание това не е толкова важно. Когато се приближаваме към глобалната си цел, разбираме, че ще изгубим инерцията. Ще постигнем целта и край – „повече нама да накъде да бързаме“. Това явление се нарича СТРАХ ОТ УСПЕХА.
Условно казано, вие дълго време сте се изкачвали нагоре по планината и ето го върха – вече сте на него, забивате знамето, играете танца на победителя и … Седите на върха, провесили крака надолу, и разбирате, че сте постигнали всичко, което сте искали. Но животът още не е свършил, а вече нямате желания.
Какво да правите по-нататък? В тази ситуация много добре действа принципът „ЦЕЛ СЛЕД ЦЕЛТА“.
Какво действително ви възбужда във вашата цел?
Какви чувства изпитвате, като постигнете целта си? Съсредоточете вниманието си в областта на корема и отново преживейте тези мигове. Възбужда ли ви или не ви възбужда? Искате ли или не искате?
Най-главният критерий, който ви позволява да разберете дали целта е постигната или не е да ли тя ви възбужда в буквалния смисъл на думата. Защото сексуалната енергия, енергията на възбудата, куража, мотивацията е една и съща енергия. И тя живее в корема малко под пъпа, непосредствено в сексуалния център.
И така, какво да правите? Определете дали вашата „голяма“ цел отговаря на изброените по-горе критерии. След това вижда какви цел се намира след изходната и се убедете, че „голямата“ ви възбужда, че я чувствате вътре в себе си. Ако не ви възбужда, значи в действителност не искате да постигате това. Може би тя е била „наложена от рекламата“? Или е просто някаква мода сред приятелите ви?
Ако ви трябва силна мотивация, търсете онази цел, която действително ви възбужда.
Синдромът на последния километър
Има още едно нещо, от което ще ви предпази целта след целта.
Да предположим, че си поставяте целта да спечелите 1000 000 долара. Възможно е упорито /и може би дълго/ да вървите към нея и практически да стигнете заветната цифра. И ето, вече сте спечелили 999 000 долара – и отново хвърляте двайсетина хиляди за нещо съвсем не най-важното.
Какво става? Да не са ви урочасали? Или кармата ви пречи?
Не, задейства се спасителната стратегия на подсъзнанието, което не иска да се окажете в ситуация, в която вече няма да има към какво да се стремите. Тогава се включва така нареченият синдром на последния километър.
Разбира се, обикновено това не се случва с целите за един милион долара. Но пък се случва много често в по-малките цели.
Например, когато вече сте свършили 90% от работата, вие се отвличате за нещо друго и не довършвате останалите 10 процента.
Или ги довършвате, но през пръсти, тъй като поривът е намалял и шансът да допуснете грешка в този етап от работата многкратно се увеличава.
Или, когато спечелвате достатъчно пари и можете да ги вложите за развитието на бизнеса, но вместо това намъквате шортите и заминавате за една година на Бали, а когато се върнете, започвате всичко отначало.
Техниката „цел след целта“ помага да построите вдъхновяващи планове и не само да избегнете подобна ситуация, но и много по-бързо да постигате най-близките цели. Защото те стават само междинен. Но за да може това да дава резултат, всяка следваща цел трябва да бъде по-желана, по-възбуждаща от предишната. И товага се получава ефектът на цунами.
Източник: „Мозъкът – ръководство за експлоатация“ Егор Булигин
Главната тайна на безкрайната мотивация
Публикувано в Избрани статии. Постоянна връзка.