Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог

_______.jpgАЛБЕРТ АЙНЩАЙН

„Очевидна е хармонията в космоса, която аз, с моя ограничен човешки ум, успявам да схвана, но въпреки това, все още има хора, които казват, че Бог не съществува. А това, което наистина ме вбесява, е фактът, че тези хора твърдят, че аз поддържам техните възгледи.”„Колкото по-дълбоко човек прониква в тайните на природата, толкова по-голяма става неговата почит към Бога.”
„Разглеждам една картина, но моето въображение не може да пресъздаде външността на нейния творец. Гледам един часовник, но не мога да си представя как изглежда часовникарят, който го е създал. Човешкият разум не е способен да възприема четири измерения, как тогава е възможно да разберем Бога, за Когото хиляда години и хиляди измерения са като едно?”
„Всеки, който се занимава сериозно с наука, постепенно се убеждава, че един Дух се проявява в законите на Вселената; Дух, Който е безкрайно по-могъщ от духа на човека и пред лицето на Когото ние, с нашите скромни възможности, трябва да се смирим. По този начин научните изследвания водят към едно специфично религиозно чувство, което е твърде различно от наивната религиозност.”

 

„Ето ги и фанатичните атеисти, чиято нетолерантност е от същия вид като нетолерантността на религиозните фанатици и произлиза от същия източник. Атеистите са като роби, които все още усещат тежестта на веригите си, вериги, които те са отхвърлили след мъчителна борба. Атеистите са същества, които поради злобата си срещу традиционната религия – т.нар. „опиум за народите” – не могат да изтърпят музиката на небесните сфери. Но Чудото на природата не става по-малко поради факта, че едни или други хора са неспособни да го схванат чрез стандартите на човешките цели и човешките нрави.”__________.jpgМАКС ПЛАНК
Създателят на квантовата теория, немският физик Макс Планк (1858-1947) е удостоен с Нобеловата награда за 1918 г. „за своите заслуги за развитието на физиката чрез откриването на енергийния квант”.

В своята лекция „Религия и наука” (1937) Планк заявява:
„Вярата в Бога е необходима както за религията, така и за науката. В сферата на религията Бог стои в началото на всяко размишление, а в сферата на науката Той стои в края. За религията Бог представлява основата, а за науката Той е короната на всяко размишление, което е насочено към мирогледните философски въпроси.”
Планк завършва лекцията си „Религия и наука” с думите: „Религията и науката заедно водят непоколебима и непрестанна борба срещу скептицизма и догматизма, срещу неверието и суеверието. Водещият принцип в тази борба винаги е бил и ще бъде: Напред към Бога!”

„Движението на атеистите, което обявява религията за преднамерена измама, измислена от властолюбиви свещеници, движението, което посреща с насмешка благочестивата вяра във Висшата Сила, усърдно използва научното познание, с което уж е в съюз, и продължава с все по-бързи темпове да оказва разлагащо влияние върху всички нации и всички социални слоеве по цялата земя. Не е нужно да обяснявам по-подробно, че ако това движение се увенчае с победа, тогава ще бъдат унищожени не само най-скъпоценните съкровища на нашата култура, но, което е по-лошо, ще бъдат унищожени също и всички надежди за по-добро бъдеще.”

________________.jpgЕРВИН ШРЬОДИНГЕР

Създателят на вълновата механика, австрийският физик Ервин Шрьодингер (1887-1961) получава Нобеловата награда за 1933 „за откриването на нови продуктивни форми на атомната теория”.„Аз съм твърде озадачен от това, че научната картина на реалния свят е изключително непълноценна. Вярно е, че тя ни дава много фактическа информация и подрежда всички наши преживявания в един великолепен логичен ред, но тя страховито мълчи за всичко онова, което е наистина близко до нашите сърца и е наистина важно за нас. Научната картина не може да ни каже нито дума за физическата болка и физическата наслада, за възприемането на червеното и синьото, за възприемането на горчивото и сладкото. Науката не знае нищо за красивото и грозното, за доброто и злото, за Бога и вечността.
Науката претендира, че може да отговори на въпроси от тези области, но нейните отговори са твърде често толкова глупави, че ние не сме склонни да ги приемаме сериозно.”
„Тук накратко ще кажа няколко думи за така наречения атеизъм на науката. Теистите обвиняват науката в атеизъм отново и отново. Но това е несправедливо. Защото един личностен Бог по принцип не може да бъде срещнат в научната картина на света; тя става достъпна за нас, едва след като изключим от нея всичко лично.
Ние знаем, че нашето усещане за присъствието на Бога е едно преживяване, което е също толкова реално, колкото и директното сетивно усещане; то е също толкова реално, колкото и усещането за нашата собствена личност. Като такъв, Бог не може да присъства в научната картина на пространството и времето. Затова всеки честен научен мислител казва: ‘Аз не се срещам с Бога в пространството и времето’. И точно за тези думи той е обвиняван от теистите, в чийто катехизис все пак пише, че ‘Бог е Дух’.”
ВЕРНЕР ХАЙЗЕНБЕРГ

Немският физик Вернер Хайзенберг (1901-1976) е удостоен с Нобеловата награда за 1932 за създаването на квантовата механика.

„Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог.”

„В историята на науката, още от прочутия процес срещу Галилей, неведнъж сме чували, че научната истина не може да бъде помирена с религиозната интерпретация на света. Макар и да съм убеден, че научната истина е ненакърнима в своята собствена сфера, аз винаги съм смятал, че е невъзможно да отхвърля религиозното мислене просто като част от старомодна фаза в съзнанието на човечеството, като част, от която ние ще трябва да се откажем. И така, в хода на моя живот, винаги съм се чувствал длъжен да размишлявам върху взаимовръзката между тези два региона на мисълта – науката и религията – защото никога не съм се съмнявал в реалността на това, към което те сочат.”

ГУЛИЕЛМО МАРКОНИ 
Изобретателят на радиото, италианският физик Гулиелмо Маркони (1874-1937) е удостоен с Нобеловата награда за 1909 „за своя принос към развитието на безжичната телеграфия”.Всяка нова стъпка на науката ни донася нови и нови изненади и постижения. И все пак, науката е като слаба светлина на фенер, мъждукащ сред огромна и гъста гора, през която човечеството с мъка си пробива път към Бога. Само вярата може да ни изведе до светлината и да ни послужи като мост между човека и Абсолютното.
Аз съм горд, че съм християнин. Аз вярвам не само като християнин, но и като учен. Един безжичен апарат може да предаде в безкрая някаква вест, а човешкият дух може чрез молитва да изпрати към вечността невидими вълни, които постигат своята цел пред Бога.”
МАКС БОРН_________.jpg

Немският физик Макс Борн (1882-1970) печели Нобеловата награда за 1954 „за своите фундаментални изследвания в областта на квантовата механика и в частност за статистическата интерпретация на вълновата функция”.
„Много от учените вярват в Бога. А онези, които казват, че заниманията с наука правят човека атеист, са вероятно някакви жалки хора.”

„Науката оставя въпроса за Бога напълно открит. Тя няма право да го обсъжда.”

В книгата си „Моят живот и възгледи” (1968) Макс Борн пише: „Позволете ми да кажа няколко думи за себе си и за атома. Ние – атомът и аз – бяхме задружни до съвсем скоро. Аз виждах в него ключ към най-съкровените тайни на природата, a той разкри пред мен величието на цялото творение и на Твореца.”

РОБЪРТ МИЛИКАН 
Американският физик Робърт Миликан (1868-1953) печели Нобеловата награда за 1923 „за своята работа върху елементарния електрически заряд и фотоелектричния ефект”.„Аз мога със сигурност да заявя, че не съществуват научни основания за отричането на религията, нито пък е възможно да съществува конфликт между науката и религията, тъй като техните сфери са абсолютно различни. Хората, които знаят твърде малко за науката, и хората, които знаят твърде малко за религията, наистина често стигат до спорове, а страничните наблюдатели си въобразяват, че има някакъв конфликт между науката и религията, докато всъщност конфликтът е просто между два различни вида невежество.
ЧАРЛЗ ТАУНС

Изобретателят на лазера, американският физик Чарлз Таунс (род. 1915) получава Нобеловата награда за 1964 „за своята фундаментална работа в областта на квантовата електроника, която води до конструирането на генератори и усилватели на основата на лазерно-мазерния принцип”.
„Науката, с нейните експерименти и логика, се опитва да разбере реда и структурата на Вселената. Религията, с нейното теологично вдъхновение и мислене, се опитва да разбере целта и смисъла на Вселената. Науката и религията са тясно свързани – целта на Вселената загатва за нейната структура, а структурата трябва да бъде разбрана в контекста на тази цел

На въпроса „Според вас какви трябва да бъдат отношенията между науката и религията?”„Това е сложен въпрос, за който други хора, по-мъдри от мен, са написали цели книги. По принцип, аз смятам, че науката и религията се занимават с различни по характер проблеми и използват – до известна степен – различни методи. Науката се интересува от това как нещата функционират, тя изследва историята и развитието на Вселената. Религията се занимава с въпросите за абсолютния смисъл, за отношенията между хората и за отношенията между хората и Бога.
УИЛЯМ ФИЛИПС
Американският физик Уилям Д. Филипс (род. 1948) печели Нобеловата награда за 1997 „за своя принос към развитието на методите за изстудяване и улавяне на атоми с помощта на лазери”.
„Разбира се, аз не мисля, че няма връзка между науката и религията. Има области, в които религиозните и моралните решения трябва да бъдат взети въз основа на научните факти. Също така, аз съм убеден, че Бог ни се разкрива в известна степен благодарение на нашите научни изследвания върху сътворения свят.”
Из книгата „50 нобелисти и други велики учени за вярата си в Бога“
Публикувано в Избрани статии. Постоянна връзка.