Недоразумение: справедливост – любов
„Както ти на мен, така и аз на теб“
„Ти беше нахален, затова ще си легнеш по-рано. Няма да те вземем с нас.“ / 38-годишна майка/
„Независимо какво прави мъжът ми, аз винаги ще го чакам. Обичам го.“ / 48-годишна домакиня, втори брак/
Според принципа на справедливостта едно постижение се издига срещу друго постижение. Това е основен принцип във възпитанието, в който на преден план излизат актуалните способности и постиженията. Справедливостта обаче остава неперсонифицирана и сляпа за човешката уникалност. Абсолютизирането и в партньорските взаимоотношения води до дяволски кръг, в който една несправедливост повлича след себе си друга.
Любовта е признак на позитивна емоционална подкрепа и обхваща цялостно човека. Чрез нея не акцентираме на определени качества, способности и особености, а се обръщаме към носителя на тези качества: „Обичам те, защото ти си ти.“ В определени случаи това отношение дава на партньорската връзка значителни предимства. Възникващите трудности не са от особена важност, избягват се откритите конфликти. В екстремни случаи любовта губи контрол върху действителността и се разпада от конкретните условия.
Има смисъл в това да се поставят изисквания към партньора в името на справедливостта. Той дори очаква такова изискване. Ако той не може да го изпълни, трябва да се направи разграничение между незадоволителното му постижение и цялостната му личност. Това означава: ПРИЕМАМ ТЕ ТАКЪВ, КАКЪВТО СИ. Дори с пропуските ти в тази област. Знам, че можеш да се учиш от грешките си и аз ще се уча от моите грешки.
Разстройства и конфликти: фантазии на тема справедливост, скрита агресия, неспособност за вземане на решение от страх да не навредиш на някого, повишени очаквания, любовна „слепота“, липса на любов, емоционално претоварване, разочарование, брачни конфликти, психосоматични смущения.
НАУЧИ СЕ ДА РАЗЛИЧАВАШ ЛЮБОВ ОТ СПРАВЕДЛИВОСТ.
Научи се да различаваш любов от справедливост
Публикувано в Избрани статии. Постоянна връзка.