Недоразумение: генерализация – деференциация
„Никога вече“!
„Никога повече няма да му вярвам на мъжа си. Той е недостоен. Открих, че ме е мамил. Кой знае дали не ме е лъгал по-често.“ /38-годишна домакиня, сексуални смущения, депресии/
Една душевна функция, която ни помага да открием света, се състои в способността да правим извод от едно събитие за подобните такива и да се държим по един и същи начин в сходни ситуации. Изучаването и овладяването на средата са предпоставка за способността да генерализираме. Без нея отделните възприятия и преживявания биха се разпаднали в безброй несвързани помежду си събития. Първо, генерализацията дава възможност за обединяване на възприятията, за образуване на основни понятия и най-накрая за абстрактно мислене. Но дори и в тази способност може да лежи основен тип недоразумение. Пренасянето на извода от дадено събитие за друго може да води до грешни оценки.
Във взаимодействието със себе си и с другите хора човек проявява склонност да обобщава от единични преживявания за качествата изобщо, от едно качество – за останалите, от качествата – за цялата личност. Типично за обобщението е, че се акцентира върху една област, а другите се пренебрегват. Обобщението означава стесняване на зрителното поле.
Разстройства и конфликти: обобщителност, предразсъдъци, несправедливост към себе си и други, фиксации, свръхочаквания, свръхизисквания, разочарования, отчаяние, страх, агресии, социална изолация.
НАУЧИ СЕ ДА РАЗЛИЧАВАШ ЧАСТТА ОТ ЦЯЛОТО.
Научи се да различаваш частта от цялото
Публикувано в Избрани статии. Постоянна връзка.