Недоразумение: относителност на ценностите
„Трябва да има ред.“
„Научих се да върша нещата винаги едно след друго. Всичко трябва да има своя ред. Започвам с миенето на зъбите, след това измивам лицето, после, се бръсна, акуратно се обличам, сядам на масата за закуска, пия две чаши кафе, чета вестника си, после отивам в тоалетната. Ако се наруши този ред, аз се обърквам. Не мога да отида до тоалетната и целият ден е изгубен за мен.“ /35 годишен икономист/
Можем да наблюдаваме тенденцията – това, което се придобива като жизнен опит, да не носи удовлетворение, но да се изисква от другите да го следват. Така по правило се абсолютизират собствените ценностни представи, които претендират за всеобща валидност. Различните ценностни критерии зависят от редица фактори: възраст, пол, личен опит, образованост, социална принадлежност, семейни традиции, социална среда, мирогледни или религиозни нагласи, политическо становище и ситуативно настроение. Освен това има различни видове критерии: едно нещо да се измерва според паричната му стойност, според неговата ценност на рядък предмет, според потребителската стойност, престижа, идеалната стойност или ценността на чувствата.
Всички актуални способности / ред, чистота, точност, честност, благонадеждност, пестеливост, търпение, доверие, обич, вяра и т.н/ и посредници съдържателно могат да приемат характера на ценностни критерии. Различните критерии са най-честите причини за социални недоразумения и междуличностни конфликти. Особено предразположени към подобни конфликти са хората, които притежават фиксирани ценностни критерии и концепции, и се конфронтират с хора, които имат друг ценностен модел. По-нататък проблеми възникват там, където ценностните системи претърпяват коренна промяна в границите на социалните взаимоотношения. Ние се противопоставяме, често безпомощно, на тези различни и променящи се оценки и нерядко превръщаме нашата безпомощност в страхове, агресии и подражателство.
Разстройства и конфликти: вмешателство, фиксации, ригидност, очаквания, разочарования, страх, агресия, усамотение, бягство в работата, отчаяние, мисловни схеми и поведенчески стериотипи, безпомощност, чувство за неразбиране от страна на другите
УЧИ СЕ ДА РАЗЛИЧАВАШ АБСОЛЮТНИТЕ ОТ ОТНОСИТЕЛНИТЕ ЦЕННОСТИ.