НЕДОРАЗУМЕНИЕ: понятието „време“ и представата за смисъла на живота
„Всяка възраст има своита копнежи, всяка душа – своя особен копнеж“
„Не мога повече да се справям.“
„Повече не мога да издържам тук. По-рано живеех на село. Откакто се преселихме в големия град, се чувствам нещастен и недоволен.“ /45годишен мъж – работещ в града, по-рано е бил дребен земеделец/
„Всичко друго искам да бъда, само не и специалист-идиот. Само като гледам тези тъпи специалисти, които нямат нищо друго в главите си освен това, за което са дресирани…“ /22 годишна студентка/
Изискванията и очакванията, които се предявяват към човека и обществото, са подчинени на непрекъсната промяна. С това се променят и принадлежащите системи, ценностни критерии и предишни норми на поведение. Развитието на обществото може да се опише посредством следните структурни промени: а/увеличаване на населението, което изисква други правила на контактите и адекватни форми на социални връзки. б/урбанизацията, т.е съжителство в гъсто населени центрове, където от една страна има интензивност на социалните взаимоотношения, а от друга – ограничаване на възможностите за разгръщане. в/ диференциране, което почива върху нарастващото технологическо развитие и изисква специализация в отделни функции.
Промяна на средата не остава без последствия за обществото и хората, които живеят в него. Ролевите очаквания към другите и към нас самите се променят с потребностите, нуждите и структурните особености на средата. Ако искаме да третираме днес даден човек според приетите в първобитното общество норми, ще го поставим пред неизброими конфликти, които произтичат от несъответствието в понятието „време“.
Разстройства и конфликти: страх от промяна, склонност да се съхрани стария модел, липса на пластичност, тенденции за подражание, конфликт на поколенията, зависимост от мнението на другите, липса на решителност, страх от бъдещето…