Два мита за паметта

Да разгледаме два популярни мита за паметта.
Мит №1: Паметта е архивът на ума. Когато пожелаете да си припомните първата романтична среща, вие просто издърпвате точното чекмедже в мозъка си и изваждате оттам търсения спомен.
Би било много удобно, ако това беше така, но в действителност мозъкът не работи по този начин. В главата ви няма хиляди малки „папки“, които само чакат да бъдат отворени и спомените да нахлуят в съзнанието ви. Паметта се основава преди всичко на асоциации. Истинска машина за асоциации, мозъкът ви обработва всяко преживяване в настоящия момент – било то идей, чувство, мирис, образ – и го свързва с подобни преживявания от миналото. Тези минали преживявания до голяма степен определят как разбираме онова, което виждаме или чувстваме в настоящето. Това е възможно благодарение на асоциациите, формиращи се в мозъка, чиито неврони /или мозъчни клетки/ се свързват едни с други по определени начини. И така, в най-общи линии, паметта е пътят, по който събитие от миналото влияе върху нас в настоящето.
Какво се случва в мозъка?
Всеки път, когато преживяваме нещо, невроните се активират посредством електрически сигнали. Активирайки се, те се свързват с други неврони. Тези връзки създават асоциациите. Така се променя физическата структура на мозъка, тъй като невроните постоянно се свързват или разединяват с всяко ново преживяване. Невробиолозите казват, че невроните, които се активират заедно, образуват верига. С други думи, всяко ново преживяване кара определени неврони да се активират в един и същи момент и всички те се свързват в една верига.
Мит №2: Паметта е като фотокопирна машина. Когато извикате някой спомен, вие виждате точна репродукция на онова, което се е случило в миналото. Спомняте си как на първата романтична среща сте отишли с нелепи дрехи и прическа и колко много сте се притеснявали.
И това твърдение не отразява истината. Е, на първата си среща може действително да сте били с нелепи дрехи и прическа, но споменът за това събитие не е точна негова репродукция. Всеки път, когато възпроизвеждате някой спомен, вие го променяте. Възпроизведеното събитие може да е близо до реалното, но самият акт на припомнянето внася промени в него, понякога значителни. Казано научно, при възпроизвеждането на един спомен се активира клъстер от неврони, който е подобен, но не и идентичен със създадения в момента на кодирането му. Спомените се изопачават – понякога незначително, друг път значително, – макар да смятате, че отразяват точно миналите събития.
Случвало ви се е със сигурност да разказвате нещо на приятел или роднина, а той след това да възрази: “ Не, не стана точно така“. Психичното ви състояние в момента на запаметяването, или кодирането, на спомена, както и душевното ви състояние в момента, когато го възпроизвеждате, оказват влияние върху самия спомен и го променят.
Не забравяйте за двата мита, помнете, че паметта представлява връзки между невроните в мозъка /а не подредени по азбучен ред папки или чекмеджета, които могат да бъдат отворени във всеки момент/, както и че възпроизвежданите спомени са податливи на изопачаване /а не точни фотокопия на събитията от миналото/.
„Как да развием потенциала на детския мозък“
д-р Даниъл Сийгъл и д-р Тина Брайсън