неорайхианска теория за мускулните блокажи
Тялото израства в непрекъсната връзка със света, а връзките се структурират в тялото и чрез тялото. Ако се самонаблюдаваме дори за миг, ще се убедим, че нито един проект за движение, нито едно предусещане дори не се “извършва” изцяло и само в главата. Този проект “навлиза” веднага в тялото чрез едно напрягане на определени мускулни сегменти, чрез усещане за напрежение, потръпване, топлина.
Следователно комуникацията се реализира в тялото и чрез тялото дори още във фазата на планирането. От неврофизиологична гледна точка това означава, че “проектът”, за отговор на който и да било стимул (ендогенен или екзогенен) води до активиране на нервните пътища (регистрира се увеличаване на базисната активност или на потенциалите на нервните окончания).
Ако разгледаме на молекулярно ниво мускулната активност, ще видим, че едно по-голямо напрежение на мускула в състояние на покой означава намаляване на амплитудата на самото движение.
От биоикономична гледна точка, когато говорим за надлъжната мускулатура, например дихателното движение, при което намаляването на амплитудата на движението би довело до намаляване на виталните функции. Подтикнато от недостига на кислород, предизвикан от изходната контракция, по рефлекторен път тялото ще прибегне до по-дълбоки вдишвания. Привикването към определено движение води до два ефекта:
А. Структуриране на интерактивни модели,
В. Привикване към локализираните все по-високи нива на напрежение.
Създаденото от привикването напрежение ще ограничи механично самото движение. Това създава мускулен блокаж. Да не забравяме, че това биологично ограничение има психологическо значение: вече споменатото ограничено поле или пълен блокаж на движението.
От психодинамична гледна точка, когнитивният филтър е представен от диадата Аз-идеално/Мускулна броня, която определя активирането и в момента, в който то обхваща организма (изпълнител на комуникацията), тя вече е предала “ограничителите” на самия организъм. Биологичната и поведенческата програма сега се пренасочват в посока адаптиране, вместо задоволяване на потребността, от която всъщност води началото си оперативният план. Адаптирането в този случай се оказва единственият ефект от така сложилата се екзистенциална динамика, която разчита на автоматизмите, правещи все по-малко проблематично действието, но и все по-ограничено. Това е процесът на учене чрез адаптиране.
За нещастие има и още една форма на елементарно учене (не асоциативно) – привикването, чрез което се намалява степента на страдание от един ограничен жест до пълната загуба на възприемането му. Обществото нарича този процес адаптиране. От биологична гледна точка той може да бъде определен като стрес, но след един по-продължителен период, ще се превърне в дистрес, т.е. болест. С други думи: същите стимули предизвикват едно обратно връщане към организма-изпълнител на специфичен деструктивен ефект.
Ако разгледаме това явление от гледна точка на тялото като орган-изпълнител, верен слуга на проектиращия човек, ще установим, че мускулното напрежение е филтър на основните потребности.
Признатите и непризнати потребности занапред ще се сблъскват с напреженията и формиралите се през целия живот и консолидирани от органичното развитие блокажи (Мускулна броня).
Анализът на петте движения води до определянето на съответни мускулни групи, включени от физиологична гледна точка в извършването на движенията, като функционални блокажи.
Тези блокажи са подвижни: активирани или дезактивирани според необходимата функция.
По различен начин стоят нещата при т.н. стереотипни интерактивни модули, при които е на лице фиксация. При тях блокажите са структурирани, т.е. патогенни. Нека отново анализираме като пример респираторната механика. В началото на един цикъл (вдишване): стълбестият мускул се контрахира и фиксира точката на отваряне на гръдния кош: повдигане на гръдната кост, хоризонтализиране на ребрата за увеличаване на торакалния обем. При оптимални условия издишването настъпва по силата на инерцията и след спиране на напрежението, структурата се връща към изходна позиция.
Наличието на цервикален блокаж предизвиква аномална ситуация с повишено напрежение и следователно ограничени амплитуди. Не бива да забравяме, че амплитудите на движението зависят от дължината на мускулните влакна в състояние на покой.
За да бъда задоволителна една функция, централните механизми за контрол ще се погрижат за “набирането” и подготвянето на допълнителни мускулни групи. И така, блокажът, който първоначално е бил цервикален, вече се превръща и в торакален.
Ако първоначалният блокаж пък е абдоминален, се наблюдава аналогично разпростиране и върху торакалния сегмент, тъй като коремните мускули са антагонисти на диафрагмалния мускул.
Всеки мускулен блокаж следователно създава цяла верига от последващи блокажи. Това явление привидно изглежда функционално, защото служи за адаптирането към изискванията на социума.
Нека си спомним гладната орда пред токущо отвоюваната плячка. Неотложността на първичната потребност, произтичаща от Аз-организмично, е блокирана от торакалната мускулна броня, която се “съобразява” със закона, диктуващ реда на достъпа до източника на удоволствие.
На практика, проверката на реалността, подсказва на индивида, макар и гладен, че трябва да чака своя ред, за да запази физическата си цялост. Здравето се състои в изживяването на очакването като нещо нормално и “разтопяване” на блокажа след задоволяване на потребността.
Фиксирането на този блокаж изразява откъсване или прекъсване на опита /т.е. незадоволяване на същинската потребност б.пр./ и води до контрахирани движения като защита.
Анализът на движението следователно трябва да ни доведе до разпознаването на блокажите. Декодирането на задържаните напрежения, на отречените потребности, на скритите емоции е маршрутът към разтопяването на тези блокажи и възвръщане на виталните, конгруентни /съответни б.пр./ и пълни движения.