Чувствата или правото на живот

Тази статия е за чувствата, за чувствителността, за потискането на чувствата и тяхното изразяване, за това как да ги уважаваме в себе си и в другите, да ги използваме във всекидневния живот. Ние сме участници в много и различни събития, които стават повод да преживяваме различни чувства: негативни и позитивни, прости и сложни, силни или не особено силни, приятни или доста неприятни. Но каквито и да са, ТЕ СА НЕОБХОДИМИ, за да можем да се ориентираме в света около нас и да направим СВОЯ ПРАВИЛЕН ИЗБОР. Нашите чувства също са реакция на всичко, което се случва в живота ни, а нашите емоции изразяват промените, които настъпват във физическото ни тяло в процес на тази реакция: мимика, движения, интонация на гласа и т.н.
Правило 1: Чувствата са всичко, с което разполагаме, за да осъзнаем красотата на живота
Ние не разполагаме с други инструменти за тази цел. Но много от нас, вследствие на личната си история, възпитанието и житейските си трудности, са забравили да ги използват и дори не ги усещат.
Да, точно така, не ги усещаме, защото смятаме, че някой от тези чувства са лоши, игнорираме чувствителността си заради някои възприети норми на поведение. Когато изключваме чувствата си, светът става сив и скучен и сами се отказваме от радостта и удоволствието.
Основният проблем, заради който хората търсят консултация със специялисти в тази област звучи горе долу-така: „Как да се освободя от негативните чувства? Как да не чувствам онова, което не искам да чувствам?  Как да не реагирам на това, което ми причиняват другите?“
В тези въпроси винагти е заложена основната човешка заблуда, че чувствата са добри или лоши, че са вредни и трябва да се „освобождаваме“ от тях. Това е същото като да си мислиш, че да си брюнетка е добре, а блондинка – лошо, или че да си висока 160 см. е добре, а 170 – лошо…
Разбира се, вие може да познавате хора, които мислят точно така, можете да ги срещнете навсякъде, но ние с вас разбираме, че различните качества на нашия организъм не могат да бъдат добри или лоши, те просто са само различни. И ако даден организъм притжава нещо, значи то му е необходимо.
УПРАЖНЕНИЕ 1
Затворете очи и се вслушайте в света, който ви заобикаля. Избройте звуците, които чувате. Разходете се из стаята със затворени очи, като докосвате различни предмети, за да ги опознаете с опипване.
Отговорете на следните въпроси:
1. Какво научавате от звуците, които чувате?
2. Какво научавате от докосването на различните предмети?
3. Неприятни ли са някои от тези усащания или звуци?
4. Какво искахте да направите, когато оценявахте звуците и усещанията си като приятни или неприятни
Ще забележите, че когато усещате нещо приятно, вие искате да продължите действието, с това което ви е приятно. А когато нещо не ви е приятно, вие искате да се отдръпнете от източника на неприятните усещания. Така работи нашия организъм: ако нещо ни носи удовлетворение или удоволствие, ние се доближаваме до този обект и получаваме от него всичко, което може да ни даде. Ако обаче се сблъскаме с негативни преживявания, ние се стремим да избегнем или да победим/разрушим/ обекта, който създава тези негативни преживявания. Тази функция на организма – да различава предметите по собствената си реакция – е жизнено важна и необходима. Тъкмо благодарение на нея ние правим живота си по-комфортен, пазим се от неподходящите за нас обекти и използваме подходящите. Ако не изпитваме отрицателни чувства, ние нямаше да оцелеем и ден, тъй като нямаше да можем да се ориентираме в околния свят и да се опазим от неприятностите. Ако не изпитвахме положителни чувства, ние не бихме могли да си осигурим топлина, комфорт или приятни хора и отново нямаше да оцелеем. Нашите чувства са показател, индикатор на онова, от което имаме нужда, за да сме радостни и щастливи.
Разбира се, можете да сравните отрицателните чувства с апандисит – смята се, че той не изпълнява никаква важна функция. Макар че… казват, че той събира отровите… И като че ли не пречи  – докато не се възпали. Освен това, при някои хора това се случва, а при други – не. Ние смятаме, че същото става и с чувствата – при някои хора отрицателните чувства са хармонична част от техния организъм, а при други те се възпаляват.  И тогава в добрия случай тези хора търсят специалист, а в лошия се опитват сами да си направят „операция“ за отстраняване на чувствата.
Например човек може да си направи „анестезия“ – да залее мъката с алкохол и да не чувства нищо. Може да се опита да не чувства и с помощта на изкуствената мобилизация на химически вещества, които предизвикват положителни емоции, може и с храна и т.н Може да извърши и някой рискови действия, които да изострят чувствата, а оттам и желанието за живот, примерите могат да бъдат много. ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ ТОВА, КОЯ Е ЗА ВАС НАЙ-ГОЛЯМАТА ЦЕННОСТ : животът, репутацията, богатството или нещо друго.
В резултат на риска желанието да се оцелее /или да се запази, или издигне репутацията/ се изостря до такава степен, че припокрива усещанията от отрицателните чувства и ги потиска. Но това не означава, че те изчезват. Те просто тихичко се трупат.
И двата начина не са добри, защото когато анестезията или рискът свършат, негативните чувства се завръщат. Не можете да избягате от тях, защото те са необходима част от вашия организъм, която ви помага да се ориентирате „в света на злото и доброто“.
Прието е да се смята, че нашите чувства се пораждат от заобикалящата ни действителност, от събитията. Тоест чувствата се предизвикват от някакви външни събития. Мислейки по този начин, много хора се опитват да променят света – за да предизвиква в тях повече положителни чувства. И едва когато изхабят много усилия и време, в крайна сметка те се убеждават, че светът не може да бъде променен. Остава само изборът – да мърморят срещу света или… ДА ОСЪЗНАЕМ, ЧЕ НИЕ СЪЗДАВАМЕ ЧУВСТВАТА СИ САМИ И ДА СЕ НАУЧИМ ДА ГИ УПРАВЛЯВАМЕ.
„Как да управляваме емоциите си“ – Нина Рубщейн