Ненасилствената комуникация е метод на общуване, основан на неутрално описание на събитията, вглеждане в своите чувства и чувствата на другите.
Основна част от метода са търсенето на нуждите и молбата за тяхното удовлетворяване, без това да е в ущърб на някого.
Ненасилствената комуникация ни помага да се свържем един с друг и със себе си по начин, който позволява на естествената ни способност за съпричастност да се изрази. Помага ни да преобразим своя начин на изразяване и изслушване, като насочва съзнанието ни към четири неща: нашите наблюдения, чувства, нужда и молби, които отправяме с цел обогатяване на живота си. Ненасилствената комуникация насърчава внимателното изслушване, уважението и емпатията и поражда взаимното желание това, което даваме, да бъде от сърце. Някои използват Ненасилствената комуникация, за да се обърнат със съчувствие към самите себе си; други за да задълбочат взаимоотношенията си; трети – за да създадат успешни контакти на работното си място или в политиката. По цял свят Ненасилствената комуникация се прилага като средство за посредничество в различните спорове, както и в конфликти от всички нива.
Ключови елементи на Ненасилствената комуникация:
- „Аз“ и „Ти“ говоренето
Използването на „ти“ съобщение е по разпространено и предполага директно обръщане към събеседника от типа „Ти си…“, „Ти правиш…“. Когато сме в трудна ситуация или искаме да разрешим конфликт, тези съобщения не са особено ефикасни. Те могат да се възприемат като критика и да настроят дугата страна отбранително и негативно спрямо разговора
В Ненасилствената комуникация се използват „Аз“ съобщения – чрез тях човек изразява своите мисли и чувства спрямо поведението на другия човек и казва каква е причинната за тези мисли и чувства. „Аз“ съобщенията следват схемата: „Аз се чувствам… защото…“ или „Аз мисля… Защото…“
Така събеседникът чува и приема по-лесно гледната точка на говорещия и може да прояви разбиране, често дори съчувствие и желание за извинение и помиряване.
- Говорете за поведението на човека
Презумпцията е, че не човекът е добър или лош, а това, което прави, е добро или лошо. Затова се опитваме да променим не човека, а неговото поведение. Например в ситуация, когато постоянно ви прекъсват, вместо реакция „Много си нахален“ по-успешно ще бъде, ако кажете; „Отново ме прекъсваш!“
- Говорете от собствено име
Говоренето от собствено име предполага използването на местоимения в първо лице единствено число – аз, на мен, мой. Това помага за поемането на отговорност за собствените думи и чувства, за обмисляне и подходящо изразяване на мнение, пожелание и пр.
Има два начина, по които може да се избегне собствената позиция, но и двата правят лошо впечатление на събеседниците и често причиняват недоразумения и конфликти: Говоренето от ничие име – „някои гора“, „всеки“ и говоренето от името на другите – „Всички сме отегчени“, „Тя не харесва…“. Обикновено онези, от чието име се говори, се разгневяват и репликират, а слушателят остава объркан какви и чии чувства и мисли изразява говорещия.
- Говорете точно и коректно
За да разбере съобщението, слушателят трябва да получи колкото се може по-ясна и конкретна информация, формулирана по недвусмислен начин. Желателно е да не се използват недомлъвки и намеци, особено при децата – по този начин събеседника по-трудно ще схване смисъла и ще се чувства объркан. Важно е също да се избягват обобщаващи думи като „винаги“ и „никога“, които обикновено вменяват вина и настройват слушателя отбранително. Често реакцията е бурна- обида, скарване, конфликт. Например: „Винаги се мотаеш и закъсняваш за училище.“
Ненасилствената комуникация се обръща към чувствата и нуждите, изказани по не задължаващ начин и търсещи свързване с чувствата на другите. Напомня за това, че срещу нас стои човек, и „Този човек също като мен чувства болка, тъга страдание“, „Този човек също като мен изпитва радост, любов и щастие“, „Този човек също като мен има мечти, планове и стремежи“ Голяма част от междуличностните проблеми се раждат, когато започнем да възприемаме другите като предмети и не признаваме техните чувства, мисли, гледна точка.