Неудържимият стремеж към записване

През двайсетте години изследователката Катрин Кокс проучва триста гении от човешката история, сред които са сър Исак Нютон, Томас Джеферсън, Йохан Себастиян Бах и т.н. Нейните задълбочени проучвания на всички съществуващи биографии и различни свидетелства за живота им разкриват наличие на поразително подобни навици и черти на характера при тези забележителни личности.
Кокс отбелязва, че един от белезите за гениалност явно е наблюдаваният при всички тях неудържим стремеж още от най-ранна възраст да записват подробно размисли и чувствата си – в дневници, поеми, писма до приятели и роднини. Изследователката подчертава, че тази склонност се наблюдава не само при писателите и поетите, но и при генералите, държавните мъже и учените.

Единият процент хора

     Достатъчно е да посетите библиотеката, за да се уверите в правотата на направения от Кокс извод. Статистическите данни сочат, че само 1% от населението има навика редовно да записва мислите, изживяванията и прозренията си в дневници, бележници, писма или книги. Но с поразително постоянство  изглежда, че всички изтъкнати личности на света попадат именно в този 1%.

    В библиотеката ще откриете непропорционално огромно количество автобиографичен материал, написан и публикуван от най-надарените мъже и жени в човешката история през различните векове. Сред тях са прочутата „Автобиография“ на Бенджамин Франклин, „Автобиографичните бележници“ на Алберт Айнщайн, няколко тома „Бележници“ на Леонардо да Винчи, изпълнени със скици, диаграми и криптографски записки. Когато умира в 1931 година, Томас Едисон оставя след себе си около три милиона страници записки и писма. Въпросът е в това дали гениалността подтиква към записване, или записването стимулира гениалност?

    Защо всички тези надарени мъже и жени започват да си водят дневници? Дали защото са били по начало уверени, че някой ден ще станат прочути и затова са искали да оставят на бъдещите историци достатъчно материал за проучване? Или тази тяхна мания за подробно записване е просто несъществен страничен продукт на един жадуващ за изява ум – или на прекомерно самолюбие? А може би – и именно тази гледна точка застъпвам аз – само по себе си, записването е своеобразен механизъм, чрез който хора, не гении по рождение, подсъзнателно подхрандат и активират в себе си свръхинтелект?

 

Публикувано в Избрани статии. Постоянна връзка.

3 Responses to Неудържимият стремеж към записване

  1. yeezy boost каза:

    Thanks a lot for providing individuals with remarkably nice opportunity to check tips from this blog. It really is very awesome and as well , full of fun for me personally and my office mates to search your website at minimum 3 times in a week to see the latest secrets you have got. And of course, I’m so at all times fulfilled for the astounding ideas served by you. Certain 3 facts in this post are undoubtedly the most suitable I have had.

    • Rayna Bahchevanova каза:

      Hello! I am very glad that you like what I am writing. It is a pleasure for me to be useful …

  2. Thanks! An abundance of advice!

Коментари са забранени.