Възходът на пост-постмодерната епоха: интегралния подход

Създателят на интегралния подход Кен Уилбър ни предлага система, която свързва всички аспекти на живота, вселената и на духа. Неговата работа се явява пътеводител през тайните на живота – биологичен, емоционален, социален, културален, и духовен. Той е предложил една завладяваща версия на интегрална карта, един подход, който обединява най–доброто от древната мъдрост с най–доброто от модерното познание. Посредством неговата наистина невероятна работа, той ни окуражава да продължим нашият личен процес, пътешествието през живота към цялостност, което никой от нас не може да избегне, но което до преди съществуването на тази интегрална визия, малцина можеха да схванат.

 „През следващите столетия историците с основание могат да разглеждат работата на Уилбър като повратната точка, която прави възможно завръщането на идеите за съзнанието и духовността в нашата епоха.“

  Джордж Харис, основател и редактор на списанията „Psychology Today“ и „American Health“

 „Кен Уилбър е национално богатство. Няма друг като него, който с повече задълбоченост, широта на ума и сърце да работи за интегрирането на мъдростта на Изтока и Запада.“

Професор Робърт Киган, Харвардски университет

Интегралната теория е синтезирана философия и психология, развита в края на 20-ти век от световно известния американски философ Кен Уилбър. Тази вдъхновяваща нова теория, която обединява тялото, ума, емоциите и духа в сферата на себеразвитието, културата,социума и природата, ни дава  един брилянтен синтез между ученията на великите духовни традиции и западната психология. Уилбър отива отвъд простата еклектика или субективния миш-маш, като обединява стотици системи от всички епохи и култури от целия свят, и установява техните общи основи, свързвайки ги с помоща на моделите които са основополагащите камъни на интегралната теория –  четирите квадранта, нивата и линиите на развитие, състоянията на съзнанието и типовете съзнание. Създаването на интегралната теория на развитието, която обхваща периода на ранното детство, минава през така наречения „нормален“ живот на възрастния човек и достига до духовното пробуждане или Буда-съзнанието, само по себе си е забележително постижение на нашето време, а също и необходима стъпка, ако желаем да имаме една глобална психология и глобална духовност в една глобална епоха. Защо да не съберем в едно познанията за тялото, ума, душата и духа, които са натрупани в течение на историческото развитие на човечеството, в различни епохи и на различни места по земята и да получим една всеобхватна психология и философия? Уилбър прави точно това.

Интегралната теория е интегрална в няколко различни посоки. Тя интегрира духовността и науката или по-точно интегралната теория интергира старите – предмодерни, съвременните и постмодерните подходи за постигане на познание, като по този начин създава една пост-постмодерна гледна точка. С помоща на интегралната теория и по-точна с така нареченият AQAL (AllQuadrantsAllLevels – Всички Квадранти и Всички Нива) модел, можем също така да интегрираме и различните школи на съвременната западната психология, нещо забележително само по себе си, особено за хората, които вече са уморени да „се разпиляват”’ в огромното многообразие от школи, методи и подходи на западната психология и желаят да си починат под чадъра на теоретичното единство.

Тъй като за интегралният модел са важни както емоциите и чувствата, така и мислите и ума, той успява да ги помири показвайки ни, че това, което ума възприема като интегрално, се възприема от сърцето като единство. Сърцето чувства единството, а умът може да го разпознае, ако има интегрална теоритична рамка като инструмент за осмисляне на единството.

Интегралната психология е една добра възможност и за духовните учители, които обикновено са добре запознати с трансперсоналните нива на човешкото съзнание, но са доста по-малко свързани с етапите предхождащи трансперсоналните нива – така наречените предеготични нива, по време на които детето например се оформя като личност, както и еготичните нива или нивата на зрялата личност, които те разглеждат единствено като нещо, което просто трябва да бъде преодоляно. Много хора днес установяват и разбират, че всъщност трансцендирането на егото изисква една предварителна и усърдна работа по изграждането му, за да може то на по-късен етап да бъде трансцендирано (най-малкото защото не може да бъде трансцендирано нещо, което не съществува или не е здраво и стабилно). Така че интегрирането на психологията, психотерапията и духовността е една добра идея за тези, които търсят единствотото в познанието за вътрешния свят. Както духовно ориентираните хора понякога са склонни да гледат отвисоко на психологията, така при психолозите се проявява склонността да гледат отвисоко на духовността. Интегралната теория предоставя така необходимото  мирно пространство където този дебат може да се успокои и да стъпи върху едно разумно теоретично разбиране.

AQAL модела в същността си представлява едно интегриране на науката и духовността на обективните и субективните реалности на медитацията и психотерапията.

Текста по-долу е цитат от Sean-Esbjorn Hargens в увода му към Интегралната теория:

„Светът никога не е бил толкова сложен, колкото е в момента – това е стряскащо за ума и съкрушително за чувствата. Да не говорим, че изглежда сякаш светът става все по-сложен и объркан когато се изправим пред основните проблеми от ежедневието ни: екстремен религиозен фундаментализъм, влошаването на околната среда, неработещи образователни системи, екзистенциално отчуждение и нестабилни финансови пазари. Никога не е имало толкова много дисциплини и гледни точки, за които да мислим и с които да се консултираме при решаването на тези въпроси: рог на изобилието от гледни точки. Но без начин на свързване, обогатяване, съпоставяне и настройване на тези перспективи, приноса им за решаването на проблемите, пред които сме изправени, до голяма степен се губи или компрометира. Сега сме част от една глобална общност и имаме нужда от рамка – глобална във визията си, но също валидна за дребните неща от ежедневието ни. Рамка, която може да поддържа разнообразието от валидни перспективи, които имат какво да допринесат към нашите индивидуални усилия и колективно търсене на решение.”

През 1977 г. американският философ Кен Уилбър публикува първата си книга „Спектърът на съзнанието’. Тази новаторска книга интегрира основните школи в психологията и основните духовни школи в един спектър на съзнанието, спектър с нарастваща сложност, в който различните школи кореспондират и се отнасят към различните нива на съзнанието на човешките същества в рамките на този спектър. През следващите 30 години Кен Уилбър продължава с този интеграционен импулс и написва повече от 24 книги в тази посока. Книгите на Уилбър са преведени на 26 езика, което може да ни даде представа за глобалния обхват, полезността и приложимостта на интегралната теория. Тази значима роля на интегралият подход в голямата си част се дължи на широката гама от приложения, в които интегралната теория е доказала ефикасността си, както и на работата на много учени-практици, които имат своя огромен принос за по-нататъшното развитие на итегралната теория.

Интегралната теория преплита значимите прозрения от всички основни човешки области на знание, включително природните и общественте науки, както и изкуствата и хуманитарните науки. В резултат на цялостната си природа, интегралната теория се използва в над 35 различни академични и професионални области като организационно управление, изкуство, здравеопазване, екология, икономика, психотерапия, право и много други области на човешкото битие. В допълнение, интегралната теория е била използвана за  разработването на подход за лична трансформация и интеграция, наречен Практика за Интегрален Живот (IntegralLife Practice – ILP). Рамкатана ILP позволява на хората системно да проучват, трансформират и развиват различните аспекти от цялостната си същност – физическото тяло, емоционалната интелигентност, когнитивното съзнание, междуличностните отношения и духовната мъдрост. Тъй като интегралната теория систематично включва по-голяма част от реалността и я свързва по-цялостно от всички други настоящи подходи към извършването на оценка и намирането на решение, тя има потенциала да бъде по-успешна в работата със сложните проблеми, пред които сме изправени в 21-ви век.

Възходът на пост-модерната епоха: „искаме си духовността обратно!“ – 1960-2000

Комбинирането на източното и западното познание е факт от шейсетте години в Америка и Западна Европа и от деветдесетте години в Централна и Източна Европа. Обикновено наричаме този културен феномен ню ейдж (нова епоха) или постмодерно духовно възраждане, което понякога се оказва повърхностно, а друг път освежаващо дълбоко. Типичната постмодерна позиция е да критикува тесния материален подход на съвременната наука и да отхвърля митологично-догматичните форми на старите религии. На хората им е омръзнало от догми и празни ритуали, както и от чисто научно теоритизиране. Те са жадни за дълбоки и лични преживявания, автентична духовност и по-дълбок смисъл в живота си. Хората разбраха, че духовността не е изключителна собственост на която и да е религия, а живее във всеки от нас, често осакатена, изцедена и дори отречена от институционализираните религии. В резултат на това, все повече хора днес търсят свободна и персонална връзка с дълбоката си душевност и трансцеденталното, и могат да преживеят такава в постмодерните психологически и духовни семинари и психотерапевтични сесии. Хората се обръщат към йога практики, будистка, даоистка  или суфи медитация, индиански и шамански учения, или модерни трансперсонални техники, и се опитват да намерят своя път сред този новопоявил се хаос на постмодерния психо-духовен пазар.

В старите времена сме се раждали в едно село или област. Имали сме една религия. Не сме чували за йога или шаманизъм, а ако сме чували, са ни казвали,че това е лошо и трябва да бъде избягвано или дори унищожено, иначе сме обречени да идем в ада. Духовността на съседните племена била осъждана. Наричаме това етноцентричен модел. Духовността и психологията са идвали до нас чрез една-единствена духовна система, обикновено религията, представлявана от църквата на селото. Било е лесно. След това през 20-ти век модерните времена са ни казали, че трябва да забравим за детинското вярване в трансцеденталното, че това е просто нелепа фантазия на човека, за да избегне страха от смъртта. През 1930г. Фройд смята,  че религията е само проекция на бащата в небесата над нас и подчинява себе си и психологията си на новопоявилата се научна гледна точка за света. „Не вярвайте в религиозните глупости“ – това е най-модерния императив. Нашето усещане за Аз, нашите чувства са само фойерверки от неврони и резултати от био-химични процеси. Това е всичко, нека не се заблуждаваме. Съществуването ни приключва когато умрем, така че по-добре да се стремим към колкото можем повече удоволствия и материални придобивки преди края. Това е целта на живота ни, хора. От друга страна, добрата страна на модерните времена е, че се развива рационалното мислене и фокусирането към успеха. В резултат на това ние най-накрая имаме (почти) равен шанс за успех и добър живот, независимо от раса, пол, цвят и вяра. Разликите постепенно започват да се приемат в съвременното общество. Наричаме тази егалитарна позиция светоцентричен модел, голямата промяна от старото време към модерността на 20-ти век. След 1960 идва постмодерната епоха, в която се критикуват както старите религии, така и съвременната западна наука и отново се прокламира свободна духовност и освобождаване на съзнанието с обещание за настъпване на нова ера,  ерата на Водолея, в която ще се случи внезапна промяна около 2012 година. Девизът става „духовен, но не религиозен“. Ню ейдж и трансперсоналната психология са деца на тази епоха.

Възходът на пост-постмодерната епоха: интегралния подход

Около 2000 г. отново се случва промяна, когато изведнъж стават ясни две неща. Първо – светът няма да стане „духовен” толкова бързо,  колкото очакват представителите на ню ейдж епохата (1960-2000), а може би дори това не е и необходимо. С други думи, през 2010 г. 70% от населението на Земята все още мисли етноцентрично и само 30% мисли в духа на модерната и постмодерната епоха. Краят на света се отложи на няколко пъти вече, ние все още не сме отишли колективно в небесата. Бързата промяна на съзнанието, обещана от ню ейдж епохата не е толкова бърза и ако искаме да разберем какво наистина се случва на Земята, се нуждаем от по-комплексен интегрален подход.

Уилбър подчертава, че вместо да сме свидетели на сбъдването на романтичната идея за колективен ню ейдж скок, ние всъщност сме изправени пред далеч по-сложната задача – да се организира глобалното управление на 7 милиарда души намиращи се на 10 различни нива на съзнание.

Второ – за първи път в човешката история има толкова много информация за психиката, душата и духа. Реално можете да изучавате всяка духовна мъдрост на всяка култура на земята, както и всяка психологическа школа развита през последните сто години. Можете не само да ги изучавате, но и да ги сравнявате, да дестилирате основините им принципи, и да ги интегрирате. Въпросът вече не е дали ‘това’ или ‘онова’ (например наука или духовност; психоанализа или шаманизъм, християнство или будизъм и т.н.) е истината, а как можем да съберем всички тях в една изчерпателна карта. Както Уилбър казва „никой не е достатъчно умен, за да бъде 100% неправ, така че у всеки има някаква истина“. Другата идея е, че никой не разполага с тоталната истина, затова ни трябват всички гледни точки.

Достъп до по – голям ресурс от информация за Интегралният Подход може да имате като регистриран потребител .

За по – задълбочено запознаване с Интегралната теория и Интегралната психология в частност, препоръчваме следните книги на Кен Уилбър, които могат да се намерят на българският пазар:

 „Без граници“ 

„Интегрална психология“ 

„Кратка история на всичко“

„Проектът Атман“

„Спектър на съзнанието“

Източник:http://integral-bg.eu