РОБЪРТ КИЙОСАКИ ЗА МЪРЗЕЛА

Предлагам Ви една интересна гледна точка на Робърт Кийосаки, а именно, че най-заетите и ангажирани хора са най-мързеливи…
Заетите хора често са най-мързеливите. Всички сме чували историята за бизнесмена, който работел здраво. Работел здраво, за да осигури добре съпругата и децата си. Прекарвал часове наред в офиса си и си носел работа у дома за уикендите. Един ден се прибрал и намерил къщата празна. Съпругата му си заминала заедно с децата. Той знаел, че със съпругата си имат проблеми, но вместо да положи усилия, за да заздрави връзката им, той продължавал да отдава всичкото си време и сили на работата. Случилото се го объркало толкова, че той вече не бил в състояние да работи качествено и загубил и работата си.
Днес срещам често хора, които са прекалено заети, за да се погрижат за богатството си. Други пък са прекалено заети, за да се погрижат за здравето си. Причината е една и съща. Те са заети и се грижат да си останат заети, за да избягват нещо, което не желаят да погледнат в лицето. Не е нужно да им го казва никой. Дълбоко в себе си те го знаят. И ако им го кажете, те реагират често с гняв или раздразнение.
Ако не са заети с работата или с децата си, често са заети с гледане не телевизия, с риболов, играят голф или ходят по магазините. Но въпреки всичко дълбоко в себе си чувстват, че избягват нещо важно. Това е най-разпространената форма на мързел. Мързел, прикрит под непрестанна заетост.
Какво тогава е лекарството срещу мързела? Лекарството е малко алчност.
Повечето от нас са възпитани да смятат, че алчността или желанието са нещо лошо. “Алчните хора са лоши хора” – повтаряше майка ми. Всички обаче крием в себе си копнеж да имаме хубави неща, нови или вълнуващи неща. И за да държат под контрол това желание, родителите често го потискат със създаване на чувство за вина.
– Мислиш само за себе си. Не знаеш ли, че имаш братя и сестри? Този бе един от любимите похвати на мама.
– Какво искаш да ти купя? – Това пък беше баща ми. – Да не мис лиш, че сме направени от пари? Или смяташ, че парите растат по дърветата? Ние не сме богати, както знаеш.
В подобни случаи най-вече ме впечатляваха не думите, а гневът, който ги съпровождаше.
Използваше се и следната тактика;
– Аз си жертвам живота, за да ти купя нещо. Купувам ти го, защото аз самият като дете никога не съм имал всички тези предимства.
Имам един съсед, който е в много тежко финансово състояние, но не може да си прибере колата в гаража, тъй като той е пълен с играчки за децата му. Тези глезльовци имат всичко, което пожелаят.
Не искам да разберат какво е да искаш нещо, а да не можеш да го получиш – повтаря всекидневно съседът. Не е заделил нищо нито за обучението им, нито за своето пенсиониране, но децата му притежават всички възможни играчки. Неотдавна се сдоби с нова кредитна карта и заведе децата си да посетят Лас Вегас.
Правя го за малките – заяви с мъченически тон той.
Богатият татко забраняваше да се произнасят думите: “Не мога да си го позволя.” А вкъщи чувах само тях. Вместо това богатият татко изискваше децата му да си задават въпроса: “Как мога да си го позволя?” Твърдеше, че изказването: “Не мога да си го позволя” затваря съзнанието. То не трябва да мисли повече. “Как мога да си го позволя?” обаче отваря ума. Принуждава го да мисли и да търси отговори.
Но най-вече смяташе, че думите “Не мога да си го позволя” са лъжа. И човешкият дух го знае.
– Духът на човека е много, много мощен – обичаше да казва той. – Той знае, че може да направи всичко.
Мързелът на ума, който твърди: “Не мога да си го позволя”, предизвиква изгубването на война вътре в нас. Духът се ядосва и мързеливият ум трябва да защитава тази лъжа. Духът крещи:
Хайде, да вървим в спортната зала и да потренираме. А мързеливият ум отвръща:
0, днес имах наистина много работа и съм уморен. Човешкият дух заявява:
Писна ми да живея в мизерия. Хайде да забогатеем. На което мързеливият ум отговаря:
– Богатите са алчни. Освен това разправиите са прекалено големи. И е рисковано. Може да загубя пари. И без всичко това вече работя прекалено много. На работа ме претрупват със задачи. Виж само колко работа ме чака тази вечер. Шефът иска да я приключа до сутринта.
“Не мога да си го позволя” поражда също така тъга. Чувство за безпомощност, което води до обезверяване и дори до депресия. Или апатия. “Как мога да си го позволя?” отваря вратата към възможностите, възбудата и мечтите. Затова богатият татко не се вълнуваше от това, което искахме да купим, а от създаването на творчески ум и динамичен дух с “Как мога да си го позволя?”.
Рядко даваше нещо на Майк или на мен, но задължително питаше:
– Как можеше да си го позволите?
Тук се включваше и колежът, за който си плащахме сами. Той не се интересуваше от целта, а от процеса за постигане на целта, на това искаше да ни научи.
Проблемът, който усещам днес, е че милиони хора се чувстват виновни заради своята алчност. Това е стара настройка от детството им. Желанието да имат най-хубавите неща, които предлага животът. У повечето хора на подсъзнателно ниво е създаден стереотип, който ги кара да казват: “Не мога да имам това.” Или пък: “Не мога да си го позволя.”
Решението ми да се измъкна от омагьосаната въртележка на плъховете бе изразено само с един въпрос:
– Как мога да си позволя да не работя никога повече?
И умът ми започна да предлага отговори и решения. Най-трудното беше да се преборя с догмата на биологичните ми родители, “Не можем да си го позволим”, или “Престани да мислиш само за себе си”. Имаше още много подобни твърдения, чиято цел бе да създадат в мен чувство за вина и в резултат да потиснат алчността ми.
И така, как да се преборим с мързела? Отговорът е: с малко алчност. Да вземем играта “Какво ще ми донесе това?” Човекът пита:
– Какво ще ми донесат здравето, сексапилът и хубавата външност? Или:
– Какъв би бил животът ми, ако не трябва да работя никога повече?
Или пък:
– Какво бих правил, ако имах всички пари, от които се нуждая? Без малко алчност, няма желание за притежание на нещо по-добро,
нито прогрес. Светът прогресира, тъй като всички желаем по-добър живот. Новите изобретения се правят, защото желаем нещо по-добро. Ходим на училище и залягаме в учението, защото искаме нещо по-добро. Затова винаги, когато усетите, че избягвате нещо, което би трябвало да направите, просто си задайте въпроса: “Какво ще ми донесе това?”
Бъдете малко алчни. Това е най-доброто лекарство срещу мързел. Спомнете си какво каза Майкъл Дъглас във филма “Уолстрийт”: “Алчността е добро нещо”. Прекалената алчност обаче, както и всичко прекалено, не е добро качество.
Богатият татко го изричаше по друг начин:
– Чувството за вина е по-лошо от алчността. Тъй като вината ли шава тялото от неговата душа.
А според мен Елинор Рузвелт го е казал най-добре:
– Правете това, което усещате в сърцето си, че е правилно… така или иначе ще бъдете критикувани. Ще ви заклеймят, ако го направите, и ще ви заклеймят, ако не го направите.
Източник: Робърт Кийосаки, «Богат татко, беден татко. Уроците за парите, на които богатите учат децата си, а бедните и средната класа – не»
Издател: ИК “Анхира”

Публикувано в Избрани статии. Постоянна връзка.

One Response to РОБЪРТ КИЙОСАКИ ЗА МЪРЗЕЛА

  1. This constantly amazes me exactly how bloggers which include yourself can uncover some time as well as the dedication to carry on making excellent blogposts. Your weblog isgood and a single of my own should read weblogs. I just wanted to thank you.

Коментари са забранени.