Четири свещи горели бавно.
– Аз съм МИР – казала първата, – но в наше време никой не се бори за мен.
И пламъкът на МИРА бавно започнал да гасне, докато изчезнал напълно.
Втората промълвила:
– Аз съм ВЯРА, но вече никой не ме търси и не се нуждае от мен.
И нейният пламък също спрял да гори.
– Аз съм ЛЮБОВ и нямам достатъчно сила да продължа да горя. Хората не ми обръщат внимание и не разбират колко съм важна. Те не обичат дори най-близките си.
И без да чака повече, ЛЮБОВТА угаснала.
Изведнъж в стаята влязло дете и видяло, че три от свещите са угаснали.
– Защо не светите? – разплакало се то. – Трябваше да изгорите до край.
Тогава четвъртата свещ му заговорила нежно:
– Не се бой, аз съм Надежда. Докато горя, винаги можеш да запалиш отново останалите три свещи.
С блеснали очи детето взело свещта на НАДЕЖДАТА и запалило другите три свещи.
НИКОГА НЕ ПОЗВОЛЯВАЙ СВЕЩТА НА НАДЕЖДАТА ДА УГАСНЕ!!!
I just could not leave your web site before suggesting that I actually enjoyed the usual info an individual supply in your visitors? Is gonna be again continuously in order to inspect new posts.
This is the best weblog for anybody who wants to search out out about this topic. You notice a lot its virtually laborious to argue with you (not that I actually would need…HaHa). You undoubtedly put a brand new spin on a subject thats been written about for years. Nice stuff, just great!
You made some respectable factors there. I appeared on the internet for the issue and found most individuals will go together with together with your website.
This really answered my downside, thank you!
Spot on with this write-up, I truly think this website needs way more consideration. I’ll most likely be again to read way more, thanks for that info.
You should take part in a contest for top-of-the-line blogs on the web. I’ll advocate this website!