Притча за теменужката

Имало едно време в гората, където слънцето надничало през дървесните клони, една теменужка. Израснала под едно дърво с големи листа, тя била много скромна. Теменужката гледала света през една пролука в най-високите клони на дървото. Като гледала през широката пролука на върха, теменужката видяла синьото небе. За пръв път в тази утрин теменужката видя синьото небе, защото току-що беше разцъфтяла. И сега, когато видя синьото небе, тя се изплаши. Страхът я завладя, но тя все още не знаеше защо. Тогава край нея притича едно куче. Но то не беше добро куче – имаше хаплив нрав. И виолетката се обърна към него:
– Кажи ми, какво е това там горе, което е синьо също като мен?
А небето беше синьо на цвят, досущ като теменужката. Кучето й отговори злонамерено:
– О, това е една огромна, гигантска теменужка като теб. И тази гигантска теменужка е пораснала толкова много, че може да те смачка.
И тогава теменужката се изплаши още повече, защото повярва, че теменугата в небето е израснала толкова голяма, че може да я смачка. И тогава теменужката сви малките листенца на цветчето си и не искаше да поглежда повече към огромната теменуга в небето, а вместо това се скри под едно голямо листо, което повеят на вятъра току-що откъсна от дървото. Там тя остана през целия ден – изплашена и скрита от голямата теменуга в небето.
Когато настъпи утрото, теменужката не беше спала нито за миг, защото цяла нощ се чудеше какво да мисли за огромната синя теменуга в небето, която, както й беше казано, може да я смачка. И всеки миг тя очакваше първия удар. Но това така и не се случваше. На сутринта теменужката се показа навън. Тя ни най-малко не беше изморена, защото цяла нощ само размишляваше и беше свежа (понеже теменужките се изморяват, когато спят, а не, когато не спят!). И първото нещо, което малката теменужка видя, беше изгряващото слънце и розовата зора. И когато видя как розовее зората, тя не се изплаши. Сърцето й се зарадва и теменужката беше щастлива да зърне зората. А с избледняването на зората бледосиньото небе отново се показа постепенно и непрекъснато ставаше все по-синьо и по-синьо. И малката теменужка отново си спомни как кучето й беше казало, че това е огромна теменуга, която може да дойде и да я смачка.
В този момент наблизо дойде агънце и малката теменужка почувства отново, че трябва да попита какво може да е това нещо над нея.
– Какво е това там горе? – попита тя агънцето.
– Това е огромна теменужка, синя досущ като теб.
Тогава страхът отново обзе теменужката, която си помисли, че ще чуе от агънцето точно същото, което й каза и кучето. Но агънцето беше добро и благородно и понеже имаше толкова добри и мили очи, виолетката отново го попита:
– Мило агънце, кажи ми, ще дойде ли голяма теменуга там горе при мен, за да ме смачка?
– О, не! – отвърна агънцето. – Тя няма да те смачка. Това е голяма теменуга, чиято любов е много пъти по-голяма от твоята любов, точно както тя е много по-синя от теб, която си по-мъничка.
И теменужката изведнъж разбра, че има една огромна теменуга, която не би я смачкала, а която е толкова синя, защото има повече любов в себе си. Разбра и че голяма теменужка ще защитава малката от всичко на света, което може да я нарани. Тогава малката теменужка се почувства много щастлива, защото голямата теменуга в небето, която тя виждаше, изглеждаше за нея като Божествена Любов, която струи към нея от всички страни. И малката теменужка гледаше през цялото време нагоре, сякаш искаше да отправи молитва към Бога на теменужките.