Монотонната работа отслабва паметта

Поддържането на мозъка във форма е капризна работа и изисква не по-малко усилия от грижата за добрата фигура. Тя има различни предизвикателства в детска и зряла възраст, но през целия живот изисква комбинация от физическа и умствена дейност, обяснява д-р Димитър Колев, невролог във Военно-медицинска академия.
Доказано е, че мозъкът е инкубатор на нови неврони. Образуването им зависи от физическата активност на човека. Ако не бъдат вкарани в невронни мрежи обаче, което става само с учене, мозъкът ги елиминира.
Още от детска възраст добрата памет и концентрацията може да се стимулират чрез кардиоаеробни спортове, които подобряват притока на кислород към мозъчната тъкан – плуване, бягане, аеробика, които са свързани с интензивно дишане. Дихателните практики от йога също вършат идеална работа, казва специалистът.
Паметта се тренира лесно и с упражнения за поддържане на равновесието – 10 пъти всеки ден от най-простата везна за балансиране на един крак е с доказан ефект.
Пълноценното усвояване на учебен материал може да се засили чрез включване на повече сензорни канали – например чрез проследяване с пръсти, чрез четене на глас, казва д-р Колев. Създаването на асоциации също е доказано средство. Ако искате да запомните нещо, свържете го с някакъв момент от живота си, главно емоционален – това създава условия за изграждане на повече невронни мрежи и следователно за по-лесно изваждане от паметта.
Четенето е основен метод за тренировка на мозъка. В ранна възраст това то развива въображението, създава асоциации и така тренира мозъка. Докато на компютъра или по телевизията образът се появява в завършен вид, наготово и не дава шанс да бъде доизграден, което прави паметта ленива.
До 10-ата година въображението на детето е силно и прави чудеса, казва д-р Колев. Точно в този период то трябва да се подхрани и доразвие, защото има решаваща роля за изграждане на паметта. После намалява и заедно със способността за мечтаене и създаване на асоциации отстъпва място на аналитичното и рационалното мислене, което няма отношение към този процес.
Учениците в днешно време не четат, затова имат проблеми с концентрацията и паметта, категоричен е неврологът. Четенето има ключова роля за поддържане на паметта и при възрастните.
30-40 страници на ден, и то литература  от типа на Достоевски, Толстой, Маркес – качествена и сложна, правят мозъка услужлив, тъй като съдържат голяма палитра изразни средства, категоричен е специалистът.
Не е все едно и също дали четеш вестник, или роман, обяснява д-р Колев. Публицистиката, журналистическият текст развиват способността на мозъка да се приспособява, да сменя темите, държат вниманието му будно, стимулират широко, но по-плитко мислене. Докато романът, научната литература карат човек да се концентрира, да мисли в по-тесен диапазон, но пък в дълбочина, обяснява той.
Монотонната работа, механичното вършене на еднообразни задачи години наред може да са пагубни за концентрацията. Това вкарва мозъка в ригиден режим и орязва способността му да създава асоциации. Той има нужда от предизвикателства и трябва да се тласка често към нестандартни и неочаквани решения, обяснява специалистът.
Ако човек няма избор и работи едно и също, задължително трябва да си намери хоби, за да не изпадне в когнитивен дефицит, предупреждава неврологът.
Липсата на концентрация е обичаен проблем за децата, особено за хиперактивните. Те лесно се разсейват и трудно могат да задържат вниманието си върху едно нещо продължително. При тях се измерват много високи алфа- и тета- вълни на мозъчната дейност, което значи по-силна краткотрайна, асоциативна памет, развита фантазия. За сметка на това бета-вълните са слаби, което значи по-ограничена способност за концентрация и трайно запомняне.
Системата неврофийдбек е един най-модерните алтернативни варианти, подходящи за такива случаи, казва д-р Колев. Тя представлява апаратура, свързваща с електроди мозъка с компютър и подобряваща паметта и концентрацията под формата на игра.
„Пациентът получава конкретна задача – например да накара цвете да разцъфне или да подкара автомобил, което се случва при точно определена честота на мозъчните вълни – обяснява специалистът. – Така в рамките на 20 сеанса човек се научава да се концентрира или да задържа вниманието си повече.“
Системата помага за лесно научаване на езици, за студенти и преподаватели, подобрява резултатите на спортисти, използва се дори в НАСА. У нас подобна възможност за по-бързо запаметяване се предлагала в специализирани центрове в големите градове.
Здравият сън е от решаващо значение за добрата памет както при децата, така и при възрастните, твърди специалистът. Мозъкът работи постоянно и подрежда „файловете“ денонощно.
Паметта може да се повлияе и от хранителния режим. Ако искаме добри резултати, препоръчително е да намалим месото, тъй като усвояването му от организма изисква огромен разход на енергия, обяснява д-р Колев.
Безспорен факт е, че кафето има мощно неотропно действие – кара мозъка да се „събере“ и подпомага съсредоточаването.
„Макар да сме в режим на тотална забрана на пушенето, не можем да спестим факта, че цигарите редуцират стреса, вътрешния шум, който създават бета-вълните и който често на изпит води до блокаж и тотална неуслужливост на мозъка“, казва той.
Шоколадът, изобщо сладкото, което вкарва глюкоза в мозъка, също подобрява паметта.
2-3 ореха поне през ден са задължителни за хората на умствения труд,  тъй като те са с висока концентрация на омега-3 мастни киселини. Мозъкът е с над 60% структурни мазнини и за оптималното му функциониране те трябва да бъдат точно омега-3. Освен в орехите те се съдържат и в някои риби като сьомгата и скумрията.
Перфектен стимулатор за паметта са и някои билки – гинко билоба, зеленика, зимзелен, върбинка, сибирски женшен. Джинджифилът, етеричните масла също имат мощно въздействие.
Естествено, проблемите с паметта може да се дължат и на тежко заболяване, за което е нужна по-сериозна терапия. Такива са дегенеративните състояния като алцхаймер, някои съдови болести – мозъчна атеросклероза, мозъчно-съдова болест, които водят до деменция. Хормонални нарушения и особено хипотиреоидизмът също водят до лесно забравяне, разсеяност, забавено мислене.
Източник: