Колелото на щастието

В един град, в един лунапарк се появила нова атракция – Колело на Щастието.
Опашката за него се извивала от рано сутрин до късно вечер. Хората били възбудени, нервно стъпвали от крак на крак, опитвайки се да разберат как е там, на Колелото на Щастието. Но никой не знаел. Никой на опашката не се бил качвал на Колелото.
„О, навярно щастието е толкова голямо,-мислели чакащите-че стига за дълго, щом хората не се връщат обратно.“ Опашката се движела много бавно. Билетите продавал старец. Той бил сериозен и мълчалив. Хората го питали:
-Как е там, на Колелото на Щастието?
-За всекиго по своему-винаги отговарял той.
Това още повече разгаряло човешкото любопитство и желанието по-скоро да се озоват на атракциона.
Различни хора стояли на опашката- малки и големи, мъже и жени.
Ето момченце. То иска да получи нов велосипед. Девойката до него има нужда от любов. Старицата мечтае синът и да си дойде. Дебелакът има нужда от пари. Младата майка иска здраве за болнавото си дете. Ученият мечтае за откритие. Младежът – за хубава работа. Уморената жена- мъжът и най-накрая да спре да пие и да започне да носи вкъщи някакви пари. Мъжът с мустаците-за победа на любимия си футболен отбор. Абитуриентката-да стане кралицата на бала.
Само старецът, помъдрял от годините, къса билетите и си мисли: „Странни хора! Стоят на опашка за щастие, а не им минава през ума, че то може да ги чака зад ъгъла. Какво е Колелото?! Колелото си е колело. След издигането, задължително следва спускане. За този, който е бил на върха на блаженството, спускането надолу е кошмарно. Никой не знае, какво го чака там.“
Затова никой не се нарежда на опашката повторно. Затова и старецът никога не използва атракциона.