Притча за статуята

Един майстор-каменоделец имал поръчка от някакъв богаташ  да го обезсмърти в цял ръст, издялан от мрамор. Майсторът щял да вземе доста пари и затова работил по цял ден и без почивка. Той дялал камъните само с един чук и три длета. Едното – тънко и остро – за най-финните работи. Второто – по-голямо и по-яко за по-едрите форми и третото – най-голямо и най-здраво, за най-грубата първична обработка.
Майсторът си имал мурафет. Чукът винаги му стоял от дясната страна, а от лявата били наредени длетата в строго определен ред. И така, дори и на сън и без да гледа, той хващал точното длето и работел с него.
Майсторът, като всеки голям майстор и земен човек, си имал вечерен ритуал – да пие по три гроздови с три шопски салати.
Веднъж, след третата гроздова, той се размотавал нещо из ателието си, и без да иска разместил длетата си.
На другата сутрин започнал работа в зори, взел едно длето и зачукал. Бил вече стигнал до оформянето на лицето, но още с първия удар отсясъл носа на клиента си. Майсторът онемял. Не могъл да повярва, че целият му труд отишъл на халос, защото и чираците-каменоделци знаят, че мраморната скулптура не е детска пластмасова играчка, че да я залепиш.
Преди да разнищи ситуацията, майсторът обвинил целият свят за лошия си късмет, но после разбрал, че единственият виновник за грешката е самият той.
Каква е поуката? Първо – няма по-хубаво от това да си трезвен в живота за всичко. Второ – да внимаваш във всяка човешка дейност и ситуация кое „длето“, т.е ум да използваш. Чукът е волята човешка, а трите длета са: най-финото е Божествения ум, средното – ангелсият ум, най-грубото – човешкият ум.