Завистта най-качествената отрова

Представете си, че някъде из къщи забележите малко пламъче. Не огън, а само малко езиче, което си  играе по ръба на пердето, в крайчеца на килима съвсем близо до камината. Какво бихте направили? Как бихте реагирали?  Ще продължите ли да гледате с интерес  футболния мач, или интригуващия сериал? Ще кажете ли:,, Е, много важно, само едно малко огнено езиче! Малките огнени езичета, не ядат къщи?”
В никакъв случай!  Няма нищо, което да е толкова интересно и вълнуващо,  за да отложи незабавната ви реакция.. Ще скочите веднага и с първото, което ви попадне под ръка ще се опитате да го загасите  Ще го полеете, дори ако за това е необходимо да излеете водата от  вазата с розите!  Ще го стъпчете, без да мислите за скъпите си пантофи! Ще го покриете веднага, дори  това да е  с новото ви яке! Ще направите всичко възможно, веднага и незабавно да изгасите  огъня. В никакъв случай и за нищо на света няма да позволите  из къщата ви безогледно да се разхождат своенравни малки пламъчета… Защо?
Защото  знаете колко бързо расте огънят. Невинното езиче ако се остави без надзор скоро ще се превърне в голям огън, който изяжда всичко. Всичко! Всичко, което може да се яде. Затова вие си знаете урока. За да  се опази дома, човек не трябва да си играе с огъня, дори и с малките  на пръв поглед невинни пламъчета.
За да си опази сърцето, човек  трябва да прави абсолютно същото. Защото в сърцето също има гладни пламъчета. Оставени без надзор, те ще погълнат всичко. Ще изгорят и ще превърнат в купчина пепел  и сърце и душа. Как се казват тези пламъчета? Това са огнените пламъчета на завистта.
Какво означава тази дума. Да погледнем в тълковния речник:
    ,, Чувство на досада и злоба, предизвикано от нечии успехи, благополучие или положителни успехи.”
Ето  ги смъртоносните съставки на завистта- досада и злоба. Досада от какво? Злоба от какво? От нечии успехи, благополучие или положителни успехи.”
Реалността на живота е такава. По някога има неуспехи при едни, а при други се извършват значими и видни постижения. Именно тогава  в човешката душа се появява онова отрицателно чувство, което разяжда и опустошава всичко– завистта. Тя  обгръща със смъртоносните си пипала  на зловещ октопод всяка клетка и създава хаос у хората, които са я допуснали в себе си. Руши хармонията, спокойствието и уюта. Завистта руши дългогодишни връзки, приятелства. Заради нея са се водили войни. Всеки от нас я е изпитвал.
.    Дори успехите на наши близки понякога ни карат да усетим в себе си надигаща се буря от отрицателни чувства. Нещо се пробужда и разрушава душевния ни мир, кара ни да се изпълваме с гняв. Завистта – дума, която говори за разрушената човешка ценност, за бедната душа, която не може да побере в себе си чуждата радост и да я направи своя. .За нея няма почивен ден.
Какви са последиците от завистта?
Първо.
На първо място в списъка е самотата. Най-мъдрият  човек живял някога на нашата планета, Соломон е записал:
                        ,, Яростта е жестока и гневът е като наводнение, но кой може да устои пред завистта?”
                                                / Притчи 27:4 /
        Изпълнен постоянно от лоша ревност той не е способен да съчувства на човешката радост.Завистта дълбае душата му и я опустошава.Тя не му дава покой.А може ли човек,обладан от озлобление да бъде щастлив? Завистта е белег на самовлюбеност.Завистникът мисли само за себе си и за собствените си облаги.Другите за него са въображаеми съперници и врагове.Но може ли тогава завистникът да има приятели?Може ли той да живее нормално и спокойно? Разяждан от своята незадоволеност и лоши чувства завистникът наистина вехне. Завистникът е нещастен за себе си и вреден за другите . Той сам се изолира от преминаващия край него живот. Когато човек бъде завладян от нея, той се самозабравя. Започва да иска още, и още. Но нищо не му е достатъчно.
В едно гробище някъде в Англия има надгробна плоча с надпис:,, Тя умря от копнеж да има още и още.” Точно до него има друг гроб, чийто надпис гласи: ,, Той умря от стремеж да й го даде.”
  Второ.
    Друго последствие е изтощението. Соломон е разбрал  и това:
,,  Спокойното сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост                                                                    / Притчи 14:30 /
         Завистта е болест. Тя обсебва и човек трудно може да се излекува от нея. Все още не е измислено лекарство, и надали ще бъде.  Това е една  болест, която те прави старец, грохнал и изтощен независимо от годините ти.
Трето.
              Най-страшната последица е агресията. Евреите са използвали доста описателна дума за агресия и ревност- qua-nah.  Тя означава буквално: ,, да бъда силно червен.” Виждали ли сте такава завист?  Срещали ли сте червенолика ревност и завист? Знаете ли как изглежда аленото чело и изпъкналите вени? И случвало ли се е –нека сме честни сега-да се появяват и на  вашето лице?
Колко   побоища, кръвопролития и убийства  са нейно дело?  И най-грозното- разпятието на Исус  е отново в нейния регистър.  И не от кой да е , а от духовните водачи на еврейския народ. Завидяха на популярността Му,  за сметка на тяхната, която непрекъснато намаляваше. И от завист го предадоха на смърт…
Спомняте ли  за малките огнени пламъчета, с които започнахме нашите размишления за завистта? Пазете се от тях… Ако установите, че  са  се запалили в душата ви, бързо ги гасете…докато не са погълнали и опустошили всичко.  С какво да ги угасим… Има само едно ефикасно средство- любов. Знаейки за това ап. Павел ще напише : ,, Любовта никога  не завижда… “
Да, истинската любов никога не завижда, а напротив… Тя дава и се радва на успехите и постиженията на другите.  Ако ти липсва, потърси я  от Небето. То дава щедро…..все още.!
От Блогът на Илия…