СТЪПКИ ПО БРЕГА…

Една
нощ един човек сънувал сън. Сънувал, че върви по морския бряг заедно с
Господ. По небето се разигравали сцени от живота му. За всяка сцена
върху пясъка по брега се виждали по две редици следи от стъпки – едната
негова, другата на Господ. Когато последната сцена проблеснала на
небето, той погледнал пак към пясъка и забелязал, че на много места се
вижда само една следа. Забелязал също така, че това били най –
отчаяните и тъжни мигове в живота му. Това го разтревожило и той
попитал Господ:
– Господи, ти ме рече, че щом съм решил да те следвам, ти
винаги ще вървиш с мен, но забелязах, че в най трудните за мен моменти
в живота ми следата беше само една. Не разбирам защо си ме изоставил,
точно когато съм имал най – голяма нужда от теб?
Господ отвърнал:
– Безценно чадо мое, аз те обичам и никога няма да те изоставя.
Там, където виждаш само една следа по време на изпитанията и
страданията ти, това са моментите, когато съм те носил на ръце.