Искам да ви разкажа нещо, което много добре илюстрира идеята ми. В историята се разправя за един много религиозен мъж, който цял живот се подчинявал на правилата, наложени от Църквата и описани в Библията. Един ден малкото му градче се наводнило и властите обявили евакуация. Хората викали мъжа да тръгне заедно с тях, но той отказвал, твърдейки, че Бог ще го спаси. Водата се вдигала все по-високо и по-високо, затова хората изпратили лодка да го спаси от наводнената му къща. Той отново отказал да отиде при тях, казвайки, че разчита на Бог. Водата продължавала да се вдига, така че накрая човекът стоял на покрива и едва държал главата си над водата, за да диша. Изпратили хеликоптер да го спаси, но той отново отвърнал, че Бог ще се появи да го спаси и отказал да тръгне с хората. Удавил се…
После застанал пред Бог в Рая и попитал: „Господи, моля те, кажи ми. Цял живот ти бях предан, и верен на ученията ти. Защо не ме спаси?“
Господ отвърнал: „Глупчо, не ти ли изпратих лодка? Не ти ли изпратих хеликоптер? А ти какво направи?“
Опитвам се да ви кажа, че трябва да се стараете да бъдете непредубедени. Не създавайте ненужни ограничения в мисловната си енергия, тъй като никога не знаете откъде може да дойде „спасителната ви лодка“. Не искам да губите никакви възможности или шансове в живота си, само защото „радарът“ ви е бил мисловно настроен на определена станция.
В хода на живота преминаваме от един етап към друг, натрупвайки различни спомени и преживявания. Всички те неизменно обогатяват мисловната ни енергия и развиват ума ни. Тези различни етапи могат да се сравнят с различни театрални декори. Вие носите определен костюм, говорите с определен глас, срещате определени хора и използвате определени неща. Когато преминете към нова глава от живота си, вие се оказвате сред напълно различен декор, може би в ново действие от живота си или пък в напълно нова пиеса. Тази нова пиеса ви учи на нещо ново и ви осигурява възможности да научите още нещо за себе си.
За съжаление, мнозина от нас пренасят целия реквизит от едно „представление“ в друго. Резултатът? Претъпкана нова сцена. В хода на живота, в крайна сметка носим такъв огромен товар от реквизити, костюми и декори, че губим способността си да научим и изпълним нова роля. В резултат преставаме да забелязваме новия сценичен дизайн и виждаме единствено стария сценарий, отново и отново. Дори се оплакваме, че животът е скучен и сив. Принципно не оставяме пространство за новите енергии в живота си. Затова смятам, че е толкова важно всички да се научим да слагаме край на миналото. Трябва да бъдем в състояние да се развиваме и да привличаме нови енергии в живота си, неограничавани от миналото.
ЗА ОЧАКВАНИЯТА В ЖИВОТА
Публикувано в Притчи. Постоянна връзка.
I read your article and then I read through some of the comments other people made. I agree with your article content and with many of the comments on here. You are a good writer.