ЗА ОЧАКВАНИЯТА В ЖИВОТА

Искам да ви разкажа нещо, което много добре илюстрира идеята ми. В историята се разправя за един много религиозен мъж, който цял живот се подчинявал на правилата, наложени от Църквата и описани в Библията. Един ден малкото му градче се на­воднило и властите обявили евакуация. Хората викали мъжа да тръгне заедно с тях, но той отказвал, твърдейки, че Бог ще го спаси. Водата се вдигала все по-високо и по-високо, затова хората изпратили лодка да го спаси от наводнената му къща. Той отново отказал да отиде при тях, казвайки, че разчита на Бог. Водата продължавала да се вдига, така че накрая човекът стоял на покрива и едва държал главата си над водата, за да диша. Изпратили хеликоптер да го спаси, но той отново отвърнал, че Бог ще се появи да го спаси и отказал да тръгне с хората. Удавил се…
После застанал пред Бог в Рая и попитал: „Господи, моля те, кажи ми. Цял живот ти бях пре­дан, и верен на ученията ти. Защо не ме спаси?“
Господ отвърнал: „Глупчо, не ти ли изпратих лодка? Не ти ли изпратих хеликоптер? А ти какво направи?“
Опитвам се да ви кажа, че трябва да се стараете да бъдете непредубедени. Не създавайте ненужни ограниче­ния в мисловната си енергия, тъй като никога не знаете откъде може да дойде „спасителната ви лодка“. Не искам да губите никакви възможности или шансове в живота си, само защото „радарът“ ви е бил мисловно настроен на определена станция.
В хода на живота преминаваме от един етап към друг, натрупвайки различни спомени и преживявания. Всички те неизменно обогатяват мисловната ни енергия и разви­ват ума ни. Тези различни етапи могат да се сравнят с различни театрални декори. Вие носите определен кос­тюм, говорите с определен глас, срещате определени хо­ра и използвате определени неща. Когато преминете към нова глава от живота си, вие се оказвате сред напълно различен декор, може би в ново действие от живота си или пък в напълно нова пиеса. Тази нова пиеса ви учи на нещо ново и ви осигурява възможности да научите още нещо за себе си.
За съжаление, мнозина от нас пренасят целия рекви­зит от едно „представление“ в друго. Резултатът? Претъпкана нова сцена. В хода на живота, в крайна сметка носим такъв огромен товар от реквизити, костюми и де­кори, че губим способността си да научим и изпълним нова роля. В резултат преставаме да забелязваме новия сценичен дизайн и виждаме единствено стария сцена­рий, отново и отново. Дори се оплакваме, че животът е скучен и сив. Принципно не оставяме пространство за новите енергии в живота си. Затова смятам, че е толко­ва важно всички да се научим да слагаме край на мина­лото. Трябва да бъдем в състояние да се развиваме и да привличаме нови енергии в живота си, неограничавани от миналото.