Любовта и времето

Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства – Щастието, Тъгата, Познанието и всички други включително Любовта. Един ден на чувствата им било съобщено, че островът им ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплавали. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ. Богатството преминало покрай Любовта. Любовта казала:
„Богатство, вземи ме със себе си.”
Но то отвърнало:
„Не мога, имам много злато на кораба си и няма място за теб.”
Любовта решила да помоли Суетата, която минавала с красив кораб.
„Суета, моля те, помогни ми.”
„Не мога. Ти си цялата мокра и може да повредиш кораба ми” – отговорила Суетата.
Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила:
„Тъга, позволи ми да избягам с теб!”
„Не мога, Любов, толкова съм тъжна, че имам нужда да остана сама….”
Щастието също минало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато тя го повикала.
Внезапно се чул глас:
„Ела, Любов, аз ще те взема със себе си.” – гласът бил на непознат и възрастен…
Любовта била толкова развълнувана, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието:
„Кой ми помогна?”
„Помогна ти Времето.” – отговорило Познанието.
„Времето?”  – почудила се Любовта – „Но защо Времето ми помогна?”
Познанието се усмихнало с дълбоката си мъдрост и казало:
„Защото само Времето е способно да разбере колко е велика Любовта.”