Да учиш означава да усвояваш наличния опит на една култура, да го надстрояваш и да го превръщаш в част от своя собствен. Този процес също протича на степени:
- Степен на чувството
- Степен на познанието
- Степен на осезанието и възприятието
- Степен на съзнанието
КАКВО ВСЪЩНОСТ ВКЛЮЧВАТ 4-ТЕ СТЕПЕНИ НА УЧЕНЕ
- Степен на осезанието и възприятието – ние сме в състояние да възприемаме света благодарение на петте си сетива. Мозакът възприема вътрешният/физически, органичния/и външния свят еднакво интензивно и се опитва чрез отговори и реакции да въведе ред както отвън, така и отвътре. Най – висшата степен на възприемателна способност се състои в умението да постигаме баланс между зависимостта и автономността, както и между откритостта и сдържаността. Когато настъпят нарушения в тази сфера, много вероятно е да пострадат и цяла редица функции
- Степен на чувството – когато мозъкът регистрира промяна във външния или вътрешния физически свят, у нас винаги възниква някакво чувство. То се появява най-често, когато възприятието се разминава с очакванията ни. Това чувство наричаме разколебаване, отчаяние, безсилие или безпомощност, които като цяло са породени от страх. Справи ли се мозъкът с тази ситуация, ние отчитаме промяната, като се изпълваме с нови чувства – напр. Надежда, увереност, удоволствие.
Способността на човека за съчувстие отличава мозъка му от всички други нервни системи
- Степен на познанието – когато промяната във вътрешния или външния свят е така голяма, че да доведе до възбуждане на намиращите се по-дълбоко в мозъка нервни мрежи, лимбичната ни система отчита това, като нарушение в емоционалното равновесие. Върху какво преимуществено концентрираме вниманието си, какво особено ни дразни и как изобщо реагираме на възприетите промени зависи от нашия опит с подобни нарушения, натрупани в течение на досегашния ни живот. В резултат на опита си ние започваме да разпознаваме зависимости, развиваме умението да се приспособяваме и да се учим.
- Степен на съзнанието – под съзнание се разбира способността да отчитаме собствените си чувства и възприятия, собственото си съществуване. За да я развием, трябва да можем да се самонаблюдаваме, тоест да съзнаваме своето възприятие и намерение –да разбираме мястото си в света. Започва да ни вълнува въпросът за смисъла, поставяме си цели, развиваме качествата си, способностите и накрая проявяваме талантите си.