Което не се използва се губи…

     Нека да се разходим из мозъка и мисловния процес на средния тийнейджър. Внимавайте навлизаме в опасна територия!

Нека разгледаме някой от основните промени.
„Подрязване на синапсите“
Винаги е полезно да помислим за биологичните и еволюционни основи на развитието и ученето. Неотдавна ми се наложи да проведа разговор с една група осмокласници, която протече по следния начин:

• Какво?
• Де да знам…
• Добре…
• Ами сигурно…
• А, хич…
• Ъхъ…

Между 10 годишна възраст и пубертета мозъкът безмилостно унищожава най-слабите си връзки, като запазва само онези, които според натрупания до момента опит са полезни. Тук важи златното правило, че КОЕТО НЕ СЕ ИЗПОЛЗВА СЕ ГУБИ ЗАВИНАГИ! „Подрязването на синапсите“ продължава през целия ни живот, но е най-активно в края на детството и началото на юношеството, така че синапсите, които са най-натоварени с информация, се засилват, а по-слабите биват прекъснати.
В мозъка на дванадесет-тринадесетгодишните могат да се прекъсват по цели 30 000 синапса за секунда, което води в крайна сметка до загубване на почти половината мозъчни синапси, съществували дотогава. Това помага да се прецизират и специализират знанията. Затова преживяното от децата между деветата и осемнадесетата година е толкова важно. Според Джером Брунър причината човешките същества да разчитата на родителска грижа толкова дълго е в това, че трябва да научат колкото може повече за социалната си среда. Ние оцеляваме, като се научаваме как да живеем в почти всякаква среда, използваме ума си и сме изключително адаптивни. През тази фаза мозъкът се преструктурира, за да стане по-ефективен. Важно е да използвате максимално този етап, като помогнете на детето си да създаде модели на мислене и навици за учене, които наистина вършат работа. По този начин създаваме траектории на мисленето и ученето, които водят до успех.
ПРЕСТРУКТУРИРАНЕТО И ПРЕДНИЯ ДЯЛ НА МОЗЪКА
Второто, което трябва да знаем за мозъка на тийнейджъра, е, че предният дял – онази част, която ни помага да планираме, да обмисляме, да контролираме импулсивното си поведение и да вземаме мъдри решения – или накратко: да бъдем отговорни, внимателни и загрижени за другите, узрява последен. Всъщност хубаво е върху предния мозъчен дял на повечето деца в началото на пубертета някой да сложи табелка: “Включва се последен“. През този етап предният дял се преструктурира, за да подготви детето за живота на възрастните.
Ако се чудите защо предния дял на мозъка е толкова важен, то нека  напомня, че именно той ни прави цивилизовани човеци. Сюзан Грийнфийлд смята, че с еволюцията на човечеството големината на предния дял на мозъка се е увеличила с 29% спрямо 17% при шимпанзетата и едва 3% при котките.
Това не само показва защо гладната котка не спира да мяука, но и ни кара да помислим със съчувствие и признателност за  предшествениците си, които е трябвало цял живот да се борят с импулсивни и непредсказуеми „тийнейджъри“ на различни възрасти, опитвайки се да създадат най-добрият „ъпгрейд“ на еволюцията – нас самите! С две думи, предният дял на юношеския мозък просто известно време не работи. Тоест той е чудесно подготвен за емоции, конфликти, бягство и любовни увлечения, но не толкова за планиране, контролиране на импулсите и обмисляне на бъдещето. Родителите и учителите трябва да изпълняват ролята на предния мозъчен дял на своите тийнейджъри. Да очаквате от един тийнейджър да планира добре действията си е все едно да искате от прохождащо бебе да учи физични формули. Именно по тази причина даването на прекалено много свобода на тази възраст не помага особено много на детето ви.
ЕМОЦИИ
С подрастващите се случват и още две интересни неща. Първото е, че хормоните засилват действието си и в мозъците на тийнейджърите се активизират структурите, управляващи емоциите/ известни под името “лимбична система“/, за сметка на дяловете, планиращи и контролиращи импулсите /предния дял и префронталния кортекс/. Това означава, че тийнейджърите учат най-добре, когато  ситуацията са намесени емоциите! Данните сочат, че мозъкът се развива най-добре, когато тийнейджърът има възможност да играе, да не бърза, да задържа вниманието си върху неща, които са му интересни, и най-вече, когато е в компанията на човек, чието мнение цени.