„Златната рамка“ Няколко думи за такта и културата на поведение.

В някой хора чувството за такт е природна дарба. Човек, който притежава тази дарба, навреме ще окаже внимание, няма да ви дотегне с натрапчивостта си, няма да ви обиди, няма да ви се присмее, няма да се пошегува не на място. Общуването ни има много оттенъци. За това дори такива положителни прояви като общителност, откритост, радушност, съчувствие трябва да намират място в зависимост от ситуацията, от условията, в които попадаме. С други думи, необходимо е д се проявява чувство за мярка.

Понякога ни се струва, че нетактичността е само един пропуск, нищо повече. А, ако се замислим какво ни струва пренебрегването и като елемент в нашето общуване ! Човек обиден от грубо надвикване , оскърбен от невнимателна постъпка, се оказва изваден от релсите , понякога за цяла седмица.

Можем да се усмихнем иронично по повод „излишната чувствителност „ . Но трябва ли? Когато народът казва „тъй обръгна“ ,това не е похвала или повод да се гордеем с това, че сме се справили , а урок за това, че е станал човек безразличен и бездушен. А този човек е често нетактичен. Без пропуски не може и все пак културата на поведение е важна при взаимодействието ни с другите…. Много от вас ще си помислят какъв е смисъла от тази статия? За какво си губя времето? Да не би да не знаем как да се държим? Но в края на краищата може да сте добър специалист, да познавате работата си в детайли и да сте много добър в доста неща, които правите и да печелите добре , но колкото до взаимодействието в общуването и контакта с хората могат да ви определят като изостанал! Но удивително е колко страшни биват метаморфозите понякога! Усвоили понякога външните правила на учтивост, ние можем да ги използваме само тогава , когато ни е изгодно и тук се крие отговора на въпроса , с какво се характеризира нашия етикет. Ние живеем в общество, в което всеки се възпитава чувство за достойнство. И именно това трябва да отразява нашето поведение. Добрите маниери се раждат от нашето вътрешно убеждение, мироглед.

Създаването у човека на потребност от такъв вътрешен мироглед е сложна задача. Това изведнъж не може да се научи, всичко трябва да стане навик. И работата не е само в добрия тон. Добрият тон – това е рамката на личността, нещо като неговата златна рамка. Макар външните елементи на възпитанието, основата на основите е същността на отношението към хората.

Всеки от нас трябва да се запита: Как се отнасям към майка си, баща си, към семейството, приятели! Запитайте се: Кое е главното за мен- да минавам за възпитан или да бъда такъв? Само вътрешната потребност, взискателността към себе си, правят човека, ЧОВЕК, с другите и със себе си. Всеки път, когато спираме вниманието си на някоя своя постъпка, в съзнанието ни възниква рояк от спомени, асоциации. Ние мислено се виждаме и оценяваме. И тук трябва да бъдем честни и строги. Да се любуваме на себе си-това означава никога да не се опознаем. Най-голямата победа-това е победата над себе си!!! Ние живеем във век на големи „скорости“, на високи темпове и изобилие от информация. Под влияние на такъв ритъм понякога ставаме раздразнителни. И в тази наша раздразнителност, в някой случай нетърпимост, проявяваме известна неустойчивост. Едва ли сме прави, когато отнасяме трудностите на общуването за сметка на напрегнатия начин на живот. Грубостта е склонна да се разпространява като инфекция. Случва се да се заразим от нея, без да забележим и да си разваляме настроението един на друг, често и без какъвто и да е било лош умисъл. Тук  е много важен добрият пример, особено примерът на човек, за когото учтивостта ,  тактичността са станали естествени качества.

Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар

Невралният субстрат на ЩАСТИЕТО…

Precuneus.png

Японски учени от университета в Киото са установили, коя част на мозъка отговаря за ЩАСТИЕТО. Щастието е субективно преживяване, което е крайна цел за хората. Психологическите изследвания показват, че субективното щастие може да се измери надеждно и се състои от емоционални и когнитивни компоненти. Невронните субстрати на субективното щастие обаче остават неясни. За да изследват този проблем, учените са използвали структурни магнитно-резонансни изображения и въпросници, с които оценявали субективното щастие, интензивността на положителните и отрицателните емоционални преживявания и целта в живота. Открили положителна връзка между субективната оценка на щастието и обема на сивата материя в прекунеуса  вътрешната част на париеталната кора. Нещо повече, същият регион показа връзка с комбинираната положителна и отрицателна емоционална интензивност и цел в резултатите от живота.

Щастието е субективно преживяване, което има специално значение за хората. Няколко древни и съвременни учени, включително Аристотел и Бентъм, твърдят, че щастието е крайна цел на живота. Емпиричните психологически изследвания на субективното щастие показаха, че конструкцията може да бъде измерена надеждно във времето, силно се влияе от генетични фактори и се състои от емоционални (напр. Изживяване на повече удоволствие и по-малко недоволство) и когнитивни (напр. Оценяване на нечий живот като добър) компоненти.
Психологическият модел, според който субективното щастие се състои от емоционални и когнитивни компоненти, бил тестван с помощта на многократен регресионен анализ. Регресионното уравнение съдържа субективната оценка за щастие като зависима променлива и интензивността на положителните и отрицателни емоции и цел в живота като променливи от ефекта на интерес независими. Сексът, възрастта и пълноценният коефициент на интелигентност (IQ) също са включени. Резултатите разкриват значителна връзка между субективната оценка за щастие и комбинираната интензивност на положителни и отрицателни емоции и цел в резултатите от живот.

Невронните субстрати на субективното щастие обаче остават неясни. Към днешна дата не е провеждано изследване с ядрено магнитен резонанс (ЯМР) на конструкцията. Идентифицирането на невронните субстрати, залегнали в основата на субективното щастие, може да осигури допълнителна обективна мярка за този субективен конструкт и вникване в неговия механизъм за обработка на информация. Психологическите доказателства, показващи, че субективното щастие може да бъде измерено надеждно и се влияе от генетичен принос предполага съществуването на стабилни невронни субстрати.

Предишни функционални невровизуални изследвания на щастието последователно установяват, че индуцирането на щастливи, в сравнение с неутрални, емоции активира определени мозъчни зони. Въпреки че предишните изследвания изследвали само емоционалния компонент на субективното щастие, тези учени предположили, че нервните корелати на субективното щастие ще включват тези мозъчни области. Освен това, те предположили, че емоционално-когнитивно-компонентният модел на субективното щастие ще бъде валиден на нервно ниво.

Използвали са структурен ЯМР и мерки за субективно щастие , както и възможни емоционални и когнитивни компоненти на щастието, за да проверят тези хипотези. Те също оценили чертите и състоянието на тревожност на участниците за да потвърдят валидността на субективното щастие като стабилна конструкция.

Източник: Sato, W. et al. Структурният неврален субстрат на субективното щастие. 

Публикувано в Избрани статии | Вашият коментар

ФИЛОСОФ И МИСТИК

Философ и мистик се заблудили в гората в тъмна нощ. Това била много опасна гора, пълна с диви зверове; тъмнината била непрогледна. Единият бил човек на съмнението, другият – на вярата. Внезапно започнала буря, ударил гръм и ярко проблесна светкавица. Философът погледнал нагоре, мистикът погледнал надолу пътеката. В момента на проблясването на светкавицата пътеката била пред тях, осветена и ясно видима. Философът погледнал мълнията и започнал да гадае: „Какво става?“ – и загубил пътеката. Вие сте се заблудили в гора, още по-тъмна и гъста от тази в притчата. Нощта е още по-дълбока. Понякога присветват мълнии. Сведете очи към пътеката.

Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар

Естественият ритъм – животът знае кога да работи и кога да почива

Колективната силаСтресът действа на много нива, но основното му влияние е вътре в тялото ви на физическо ниво. Ние трябва да разберем нещо много важно за стреса. Той е колективно напрежение, не индивидуално. Той е енергийно поле, което се създава от всеки един жив човек.

Публикувано в Uncategorized | Коментарите са изключени за Естественият ритъм – животът знае кога да работи и кога да почива

Когато живееш в момента…

Когато жиееш в момента, живееш на ръба на сътворението, което те прави и творец. Цялото време се случва в една и съща точка. Самото време се изменя, когато човек практикува страстта си.
Ориентирайте се по вашата собствена реакция спрямо външния свят – това е вашата истинска скала за израстването ви. Най-висшата форма на подкрепа и лечение е без каквато и да е намеса у другия. Връзката със самия себе си е единствената връзка, която ще ви се наложи да играете вечно и единствената връзка, в която сте изначално изобщо. Защото никога не сте извън нея.

Публикувано в Uncategorized | Коментарите са изключени за Когато живееш в момента…

30.08.2019

ново място за стар блог 🙂

Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар

:)

СРЕЩНИ ДЕНЯ С УСМИВКА Начинът, по който започваме деня определя как ще го прекараме. Ако ставайки от сън сме намръщени, сърдити, начумерени, да не се чудим защо нищо не е както трябва и ни върви накриво в последствие. Първите минути от деня са изключително важни. Те са базата, върху която ще стъпваме цял ден. Изключително важно е именно сутрин да се стегнем и да вложим мислите си в правилния коловоз. Да мислим за хубави неща и да не се отклоняваме от тази посока. В началото е трудно, но с практиката идват и резултатите. „Всеки ден , във всяко отношение, всичко около мен се развива все по-добре и по-добре“ Идеи Напишете си най-различни цитати и мисли, които вдъхват оптимизъм и ви харесват. Представете си как искате да се развие денят ви. Пийте си кафето на терасата. Направете няколко упражнения с изкуствена усмивка на лице. Смейте се изкуствено пред огледалото. ЖИВЕЙ ТУК И СЕГА Виетнамският будистки монах и философ Тич Нан Хан пише за насладата от пиенето на чаша чай. В Радостта от живота той казва: „Трябва да си напълно буден за настоящия момент, за да се наслаждаваш на чая. Само в осъзнаването на настоящето твоите ръце чувстват топлината на чашата. Само в настоящия момент ти можеш да усетиш аромата, да вкусиш сладостта, да оцениш деликатността. Ако размишляваш за миналото или се безпокоиш за бъдещето, ти ще изпуснеш напълно радостта от пиенето на чаша чай. Ти ще погледнеш надолу към чашата и чаят ще е изченал. С живота е по същия начин. Ако не си буден за настоящето, ти ще се огледаш и той вече ще е свършил. Ще изпуснеш аромата, деликатността и красотата на живота. Ще изглежда сякаш животът е минал покрай теб като на лента. Миналото е свършено. Поучи се от него и го остави да си замине. Бъдещето даже все още не е тук. Планирай го, но не си губи времето да се безпокоиш за него. Безпокойството е безсмислено. Когато спреш да преживяваш това, което вече е станало, когато спреш да се притесняваш за това , което може никога да не се случи, тогава ти ще живееш в настоящия момент. Тогава ще започнеш да усещаш радостта от живота.“ ПОДАРИ СИ РАЗХОДКА Разходката е начин да се отърсим от налегнала ни тревожност или признаци на лошо настроение. Този прост метод може да има чудотворно влияние върху това как се чувстваме. Тук става дума обаче за разходка, при която няма определена цел (нещо да се свърши, купи, плати), ами си се разхождаме като най-безгрижния човек на света. Разхождайки се, стоим тук и сега – наблюдаваме света около нас, но без изобщо да мислим за проблеми, неприятности, и други неща за решаване. Наслаждаваме се на гледките, звуците, хората. Обръщаме внимание на дърветата, цветята, облаците, играещите си деца, влюбените, изобщо – как протича животът навън. Целта ни е да пробудим в себе си интерес, любопитство, чувството на изненада, което сме изпитвали като деца. Да събудим детето в себе си и да му кажем: „Хайде време е да се появиш, омръзна ми да бъда толкова сериозен, мрачен и потиснат!“. Това ще ни донесе облекчение, радост, чувство на свобода на духа, което ще направи чудеса за нас. Когато се приберем след такава разходка ще се чувстваме преродени, вдъхновени, бодри и щастливи. Ако във вас има първоначална съпротива от рода на: “ Къде съм тръгнал/а сега като имам толкова неща за вършене, това са лиготии и изобщо пък какво ще правя с тая разходка, не ми се ходи никъде! „, насилете се или си представете, че току що лекарят ви е написал рецепта с единственото лекарство, което ще ви помогне. И на рецептата пише с големи червени букви: „Всеки ден по 1 час разходка навън – задължително“. Е, и ако се усмихвате през това време или поне излъчвате намерение за усмивка Усмихнат , то тогава ефектът ще е още по-голям. Приемето го като инвестиция за вашето здраве, спокойствие и добро разположение на духа. Вие заслужавате този един час! Родени сме за да бъдем щастливи, никога не забравяйте това. ОТВОРИ СИ ОЧИТЕ ШИРОКО Често простите неща като усмивка, поздрав, комплимент ни радват много повече отколкото скъпите подаръци. Ако се замислим, това са всъщност нещата заради, които живеем. Закуска в леглото, разглеждане на стари снимки, ароматът на прясно окосена трева, излежаването на дивана вкъщи с хубава книга (а навън вали дъжд, трополи по перваза на прозореца), на масата до теб – чаша ароматно кафе, запалена камина. Ако се научим да се наслаждаваме на малките неща, които ни заобикалят, а не да ги подминаваме в очакване на нещо голямо, сме се научили да се радваме на живота. Всичко е около нас, на една ръка разстояние. И е безплатно. Отвори си ши
роко очите и го виж. Иначе рискуваш животът ти да мине в очакване. БЪДИ КАТО ЦВЕТЯТА Красотата на цветята ни е подарена от природата. Това е магия и вълшебство. Тези изящни произведения могат да ни донесат толкова радост, вдъхновение, любов. Правят ни по-светли и пo-добри. Карат ни да се замислим, всъщност ние ли сме тези, които сме висшите същества в този наш свят. Според индийците растенията имат душа. Те страдат като хората от лошо отношение, дума, негативна енергия. Реагират на различни дразнения. А колко е приятно самото отглеждане на цветя. Как от едно семенце израства цялата тази красота. И ти си допринесъл за това. Да се занимаваш с растения носи спокойствие и релакс. Грижите са всекидневни, но носят несравнимо удоволствие и не тежат. Изключваш от всички проблеми, потапяйки се напълно в един по-добър свят. Времето спира. А уханието, ах уханието! Каква благодат! Знаете ли, че цветовете на цветята са единствените естественонаситени цветове, които съществуват в природата? Природата ни обича и с методична упоритост се старае да ни дари малко радост. От нас се изисква само да отворим сетивата си и да поемем.. толкова, колкото можем. Автор: Mi6el http://mi6el.blogspot.com/

Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар

Истинското равновесие – искреност при взаимодействието ни с другите водещо до хармония

Жизненоважна е ролята на искреността за създаването на една чиста групова среда, в която всички скрити намерения са сложени на масата. Без това истинското равновесие никога не може да бъде постигнато.
Карл Юнг е казал: „Нико не оказва по-силно психологическо влияние върху средата на един човек, особено върху децата му, от неизживения живот на родителя.“
Поддържането на социалното равновесие изисква да бъдат задоволени нуждите, както на индивидуалната личност, така и на групата като цяло. Социалният модел отвъд йерархията се нарича хетерархия – базиран е на принципа, че ако в една индивидуална личност няма баланс, тогава групата няма шанс да постигне такъв. Следователно хетерархията поставя индивидуалното равновесие на първо място. Тя го прави като насърчава процеса, в който всеки има индивидуална креативна сила и на всяка отделна личност се дава един изключителен дар – ДОВЕРИЕ. Само и единствено, когато съществува доверие в свободата на отделните личности, една общност, наистина, започва да излъчва здраве. В това се крие голямата тайна на колективната хармония – тя може да бъде постигната само, чрез индивидуална свобода и доверие в самоорганизиращата се интелигентност, която извира от тази свобода. Създаването на равновесие е един продължителен процес, в който се балансират противоположности, но с течение на времето, разстоянието от единия до другия край става все по-малко и по-малко, докато накрая не се постигне съвършен баланс. Това е истинската хармония – всички елементи от всяка система са водени от съвършен и постоянен резонанс…Равновесието може да бъде изгубено, но хармонията е постоянна и безгранична.

Публикувано в Uncategorized | Коментарите са изключени за Истинското равновесие – искреност при взаимодействието ни с другите водещо до хармония

Естественият ритъм – животът знае кога да работи и кога да почива…

Естественият ритъм на живота знае кога да работи и кога да почива и все пак средата ни се грижи добре за това да изпитваме недоверие към този поток на живота, като засилват едната или другата крайност. Западът клони към крайността на неспокойното действие, разширение и подобрение с малко или никакво колективно чувство за цел, докато Изтокът по традиция се е насочил в другата посока, далеч от активността и възхода и по-близо до религиозните и духовни сфери.             Стресът действа на много нива, но основното му влияние е вътре в тялото ви на физическо ниво. Ние трябва да разберем нещо много важно за стреса, че той е освен лично и колективно напрежение. Той е тясно свързан с нашата среда и и хората около нас.
Това означава, че вашата среда има огромно влияни върху това как се чувствате, как се държите и най-важното е, че тя влияе на това кой си мислите, че сте. Рядко се случва някой да се издигне над полето на стреса за постоянно. Тайната е да промените вътрешната си среда – своите чувства и мисли – така ще промените това, което виждате и чувате.
Човешката ДНК е една очарователна субстанция. Генетиката определя генетичната подредба на един човек като генотип, а проявлението на тази подредба определя като фенотип.
Складираната енергия и потенциал в един-единствен човек са неизмерими, но само благодарение на сдържаността се регулира живота и поддържането на състояние на вътрешен ритъм и структура. Тя създава движещата сила, която позволява на всички системи да се развиват и еволюират. По ирония, най-голям растеж се появява в моментите на външна пауза, когато изглежда, че цялата енергия е в застой. В този смисъл, сдържаността е свързана с липсата на намеса. Когато я прилагате в живота си, вие трябва да приемете себе си като част от един много по-голям поток от този, който можете да видите и затова трябва да приемете, че има моменти, когато ще се чувствате изключително ограничени. Приемането на това ограничение и неговото проявление като търпение, е изключително силна дарба. Подходящо сравнение за това е развитието на едно малко дете. Децата носят семената на своето бъдеще и ако им бъде позволено да се развиват със своя собствен ритъм и по техния си начин, без прекомерна намеса, те ще разцъфнат. Всеки родител трябва да намери деликатния баланс между поставянето на здравословни граници и доверието в жизнената сила, която преминава през детето.
Благодарение на сдържаността, човешката сила може да бъде впрегната в креативност.

Публикувано в Uncategorized | Коментарите са изключени за Естественият ритъм – животът знае кога да работи и кога да почива…

Мъдрецът – живот във всички негови проявления

„Само ако си мъдър, можеш да опознаеш както себе си, така и другите“ – учат източните философи. Но да си мъдър означава просто да правиш всичко навреме и по такъв начин, че да не издаваш своето присъствие, колкото и странно да звучи това за нас. За да се постигни такова поведение не са нужни особени знания, а само доверие към живота. Истински господар на живота е способен да бъде само онзи, който не се стреми да повелява на живота, като се опитва да го приведе в съответствие със собствените си ограничени представи за него. Казано по друг начин – за да станеш господар на живота ПРОСТО ТРЯБВА ДА ПОЗВОЛИШ ДА БЪДЕ! Случаят, вярват източните мъдреци, е среща на човека със съдбата му по време на неговия жизнен път и представлява миг, в който се решава дали човекът става победител или победен. Те не са фаталисти. За тях „Пътят“ /Дао-то/ на човека не му е даден от небето, а се определя от самата природа на човека. Дали това Дао е добро или лошо, зависи от самия него. Затова, можеш да влияеш върху своята съдба, като опознаваш себе си.
Правилният подход към самоопознаването, според изтачните философи, се състои в това, че „Животът не е добър или лош! Той преди всичко останало е ПОДРОБЕН“. Ако човек не се научи на спокойна и хладнокръвна наблюдателност, няма нито да може да се радва на живота около него, нито да познае сам себе си, като част от природата. Това проличава в особеното внимание на азиатските народи към вътрешната същност на нещата, към най-малките нюанси на жизнения опит, в умението да се задоволяват с малкото и намирането на радост в на пръв поглед несъществените неща в живота. Може би тук е причината през вековете у източните общества да се развие необикновено тънък вкус към естетизация на всички моменти от сетивното възприятие на подробностите от ежедневието ни, да се цени всеки материал, цвят, жест или постъпка и да обичат живота във всички негови проявления. Според китайската философия мъдрият превръща околния свят в „обект“ на мисълта. МЪДРЕЦЪТ ПРОСТО СЛЕДВА ПОТОКА НА ПРЕВЪПЛАЩЕНИЯТА И МЕТАМОРФОЗИТЕ В ПРИРОДАТА, като изучава събитията в тяхната същност…………………………………………………………………..

Публикувано в Избрани статии | Коментарите са изключени за Мъдрецът – живот във всички негови проявления