Няма ли ценности, няма и смисъл…

Това, че се подчиняват на едни и същи житейски правила, прави хората предсказуеми едни за други. Те постъпват в съответствие с взаимните си очаквания и стремежи. Способни са да си сътрудничат. И дори да се съревновават по мирен начин, тъй като всеки е наясно какво може да очаква от другите. Споделената система от убеждения в психологическо и поведенческо отношение опростява представата на човека за себе си и представата за него през погледа на околни­те. Споделените убеждения опростяват и света, защото хората, които знаят какво да очакват едни от други, могат да обединят усилия, за да култивират света. Вероятно не съществува нищо по-важно от запаз­ването на това устройство, на това опростяване. Ако то бъде застра­шено, това ще разклати големия „държавен кораб“

Твърдението, че хората се борят за убежденията си, не отговаря напълно на истината. Всъщност те се борят, за да запазят съответ­ствието между своите убеждения, очаквания и желания. Както и съ­ответствието между своите очаквания и поведението на обществото като цяло. Именно запазването на това съответствие прави съжител­ството между хората мирно, предсказуемо и продуктивно. То намаля­ва несигурността и внася известен порядък в хаоса от неприемливи емоции, които несигурността неизбежно поражда.

Представете си, че някой е предаден от любимия човек, на ко­гото е имал доверие. Свещеният социален договор между двамата е нарушен. И тъй като делата са по-красноречиви от думите, актът на предателството разрушава крехкия, старателно договорен мир на интимните отношения. Предаденото доверие отприщва вълна от раз­рушителни емоции: отвращение, презрение (към себе си и към пре­дателя), вина, тревожност, гняв и страх. Конфликтът е неизбежен и понякога – с ужасни последици. Споделената, обща система от убеж­дения – с предварително договорени правила на поведение и очаква­ния – регулира и контролира тези мощни, разрушителни сили. Нищо чудно, че хората са готови да се борят за нещо, което ги предпазва от опасността да бъдат завладени от емоциите на хаоса и ужаса (и от настъпващите след това конфронтация и противоборство).

Но има и нещо друго. Споделената културна система укрепва взаимо­действието между хората и освен това представлява система от ценности – всъщност йерархия от ценности, при която някои неща имат по-голям приоритет и значение от други. В отсъствието на така­ва система от ценности хората просто не могат да извършват дейст­вия. Те не могат дори да възприемат, защото и действията, и възпри­ятията изискват наличието на цел, а валидната цел задължително е нещо ценно за нас. Ние преживяваме голяма част от положителните си емоции във връзка със своите цели. Технически погледнато, ние не можем да бъдем щастливи без ясното съзнание, че се развиваме – а самата идея за развитието съдържа в себе си стойност. Проблемът е, че смисълът на живота, лишен от положителна стойност, е не прос­то неутрален. Тъй като всички ние сме уязвими и смъртни, болката и тревогата са неделима част от човешкото съществуване. Ето защо се нуждаем от средство за противодействие на страданието, което е присъщо на Битието. Ние се нуждаем от сигурната опора на една дълбока система от ценности. В противен случай ужасът от същест­вуването бързо ще превземе живота ни. А след това ще нахлуе и ни­хилизмът с неговата безнадеждност и отчаяние.

Следователно: няма ли ценности, няма и смисъл. Възможно е обаче между различните ценностни системи да настъпи конфликт. Тогава се оказваме в патова ситуация, защото отсъствието на групова система от убеждения прави света хаотичен, нещастен и непоносим, а наличието на такава система означава неизбежен конфликт с групи­те, изповядващи различни убеждения. На Запад ние се дистанцираме от своята културна, религиозна и дори национална традиция отчасти за да ограничим опасността от избухване на междугрупови конфлик­ти. Но това поведение не води до нищо добро, защото в крайна смет­ка ставаме жертва на отчаянието, породено от загубата на смисъл. Техно­логиите за унищожение станаха прекалено мощни. Последи­ците от една нова война ще бъдат буквално апокалиптични. Въпреки това не можем просто да захвърлим своите ценностни системи, убеж­дения и културна принадлеж­ност. Възможно ли е да има и трети изход, който остава невидим?

Източник: „12 Правила за живота“ – Джордън Питърсън


П.П: В съчинението си „Държавата“ Платон използва тази метафора, като сравнява управление­то на държавата с управлението на боен кораб. 

Използвам термина Битие (с главно „Б“) отчасти под влиянието на идеите на немския фи­лософ от 20-ти век Мартин Хайдегер. Хайдегер прави разлика между реалността като обек­тивно възприятие и целостта на човешкия опит (който нарича с понятието „Битие“). Битието е това, което всеки от нас преживява субективно, лично и индивидуално, както и онова, което преживяваме съвместно с другите. Следователно то включва емоциите, импулсите, мечтите, фантазиите и откровенията, както и субективните мисли и възприятия. И накрая, Битието е нещо, което се проявява посредством действието, а това означава, че неговият облик в нео­пределима степен се оформя от индивидуалните решения и избори – или от нашата хипоте­тично свободна воля. Според това тълкуване Битието е (1) нещо, което трудно може да бъде сведено до материалното и обективното, и (2) нещо, което категорично трябва да има свой термин, както се опитва да изтъкне Хайдегер от десетилетия. 

Публикувано в Избрани статии. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *