„Да забравим, че необходимото е необходимо!“

Как с няколко думи да разкрием тайната на великото умение за съсредоточаване върху необходимото?

Да забравим, че необходимото е необходимо!

На света има два вида необходимост: Външна Необходимост и Вътрешна Необходимост. Външната – „трябва да купя подарък“, „трябва да свърша тази работа“, „трябва да напиша доклад“, да се направи, да се състави, трябва, всички тези безкрайни ТРЯБВА, всички наши ЗАДЪЛЖЕНИЯ.

Вътрешната необходимост наричаме Желание. А както е известно , с това се означават нещата, които ни се Искат. За които е трудно да се забрави.

Защо онзи там не прави, каквото трябва? Защо вие не правите това, което трябва? Защо аз не правя това, което трябва? Ами точно затова, защото трябва! Това е причината в 99% от случаите! Трябва – долавяте ли каменното усърдие в тази дума…Разбира се, категоричното трябва, задължителното трябва, заплашителното трябва, поради страх от неприятности, лишения и наказания се изпълнява, изпълнява се, когато вече няма накъде да се отстъпва – с насилено скърцане, с изкривена полуусмивка… Законът си е закон, задължението – задължение, дори съществува стремеж към Закон и стремеж към Задължения. Но вгледайте се в един такъв устремен човек – и ще видите, че е ръководен от Желание, често намиращо се доста далеч от същността на Задължението.

Срещали ли сте лош, който да се поправи само от упреци?… А всъщност повечето искат да се поправят, много искат, но съзнателното „Иска ми се“ – това е трябва, само трябва… Само кажете: трябва да харесваш, трябва да обичаш… – нима има по сигурно средство за провалянето и на харесването и на любовта? И това е банална истина, неосъзнавана вече хиляди години… Може би, точно затова, че и тя трябва…?

И ето сега аз твърда, че всички щастливци, които не забравят за необходимото, помнят за всевъзможните Задължения и добре се справят с тях, всъщност са виртуозни мошеници към самите себе си, тяхното подсъзнание по един или друг начин само намира пътища за преминаване от Задължителността към Желанието, само превръща „Трябва“ в „Иска ми се“.

Значи – това е възможно.

ЕХО – МАГНИТЪТ – това е оперативна самохипноза за включване в произволна дейност и състояние.

Диалогът между съзнанието и подсъзнанието, просто общуване, разговор, в който и двете страни си дават на себе си и на другата пространство и време, без да си пречат или прекъсват.

Ето какво става в мозъка: нервните вериги многократно, автоматично повтарят зададените възбуждения, отново и отново. Мозъкът винаги си работи по такъв начин…И така ние, незабелязано за самите себе си, изпълняваме всяко съзнателно усилие, всяко задание към себе си: да си спомним, да кажем, да направим, всичко това преминава през някакъв период на установяване /съзнание – подсъзнание – изпълнителен апарат – обратна връзка/. По седем пъти на ден: забравил съм телефона, името на този човек, номера на паспорта…Какво правим в такива случаи? Казваме си: – Трябва да се спомня, сега ще си спомня“ – и се отпускаме…

Четеш някакъв учебник, готвиш се за изпит. ТРЯБВА… По 500 стр. на денонощие, в строга дисциплина… Подлагаш себе си на бодро изтезание, четеш, докато вътре все още има нещо, стягаш се…

Но ето го и моментът на бунта: НЯМА! Повече нямам никаква възможност за вникване в историческото значение на Навуходоносор, дори и чук да ми го набива.

Но нали трябва да се чете, трябва да се държи изпитът… И изведнъж започва усилено да те интересува какво ли пък е написано там, след пет-десет странички…Ще погледна, само ще погледна, а после веднага ще се върна назад, нали имам право да погледна… Оказва се…Е, с това трябваше да… Ама и него си го бива, тоя Нау-хо-гор-лонос. Какво му е бръмнало в главата да тръгва на поход?…

Всичко става по-друго, когато измислиш за себе си поне късче свобода, всичко друго, само не и това, което трябва, всяка възможност за измъкване дори отвътре на самото трябва. И когато такава възможност бъде открита, оказва се, че много е лесно връщането отново в онова трябва, защото това вече ни се иска!

Главната тайна на прехода на трябва в „Иска ми се“.

„Заклинанието“ е също онова „трябва“ : натиск, напрегнато пришпорване на вниманието, насилие над него – същото онова насилие, от което се защитава мозъкът, като пуска в ход отрицателни емоции и вътрешен ад. Ад – за да се избави от самия себе си, стремеж за изключване от източника на напрежение, за отвеждане на вниманието в друга посока, както това става, например, когато ние неволно обръщаме глава при вида на неприятен човек или случайно забравяме да върнем някой дълг. Колкото по-голямо е насилването на вниманието, толкова по-силно е напрежението, а оттам и ада е по-страшен, а и по трудно става продължаването на насилието – това е омагьосаният кръг. А вие си имате отвличаща маневра – обръщане на 180 градуса, отпускате се сами, и за ада вече няма място! Пускали ли сте някога топъл душ непосредствено след леден? Такова е и преминаването на махалото от относителен ад в относителен рай, отклонение, може би не голямо, но достатъчно.

Откривайки Ехо-магнита за себе си, успях да забравя какво представляват мъките на безволието.

Леко, незабележимо, при всяка ситуация, при всяка задача към себе си. Дава превъзходни резултати при хора инертни, нерешителни, лошо владеещи вниманието си…

Но какво говоря – не трябва! Не вярвайте. В никакъв случай не прилагайте съветите. На развивайте волята си, защото така рискувате да станете гений. Не освобождавайте себе си – заплашва ви щастие.

Източник: „Изкуството да владееш себе си“, Владимир Леви

Публикувано в Избрани статии. Постоянна връзка.

1 Response to „Да забравим, че необходимото е необходимо!“

  1. cheap wigs каза:

    Exceeding expectations, good quality, fine workmanship, satisfaction

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *