НЕВРОАНАТОМИЯ НА ЕМОЦИИТЕ


За да разберете напълно как влияят новите открития за емо­ционалната интелигентност върху вашия начин на действие като родители, трябва да направим кратък преглед на невро-анатомията на емоциите.

Учените говорят често за мислещата част на мозъка -мозъчната кора (наричана neocortex), която се различава от емоционалната част на мозъка, разположена по самите кра­ища на мозъчната кора, но всъщност взаимодействието между тях определя емоционалната интелигентност.

Мозъчната кора представлява нагъната повърхност, де­бела около 3 мм, която покрива големите полукълба на мо­зъка. Докато мозъчните полукълба контролират по-голяма част от основните функции на тялото, като мускулните дви­жения и възприятията, мозъчната кора осмисля това, което правим и усещаме.

Мозъчната кора или „мислещата шапка“ на мозъка ни е поставила на най-високото стъпало в еволюционната стъл­бица. Въпреки че някои животни като котки, кучета и миш­ки имат мозъчна кора и са в състояние да учат от опит, об­щуване и дори да вземат елементарни решения, тяхната мо­зъчна кора изпълнява само минимални функции в сравне­ние с нашата. Тези животни не могат да съставят планове, да мислят абстрактно или да се тревожат за бъдещето.

Поради факта, че голямата мозъчна кора е най-отличи­телната ни човешка особеност, тя е била подложена на най-подробни изследвания. Мозъчната кора има четири дяла и нараняването на отделен дял предизвиква специфичен проблем. В тилния дял например, разположен в задната част на главата, се намира главната зрителна област на мозъка. Всяка рана в нея може да изтрие част от зрителното поле и в зависимост от нараняването да причини дори слепота. На­раняване в областта на слепоочието, разположена точно зад ухото, в противоположната част на главата, ще причини проблем в дълготрайната памет. Разбирането на функциите на мозъчната кора и нейното усъвършенстване ще ни по­могне да разберем защо някои деца са надарени, а други учат със затруднение, защо някои са отличници по геомет­рия, а други едва произнасят една дума.

Освен че е мислещата част на мозъка, мозъчната кора има голямо значение и за разбирането на емоционалната интелигентност. Тя ни дава възможност да усещаме нашите чувства, да притежаваме интуиция и да анализираме защо чувстваме по определен начин, а след това да реагираме съ­ответно.

Ето например какво се случи с Филис. Един ден, когато обядвала, на масата й седнали шест от най-известните мо­мичета в училището. Случаят бил необикновен, защото повечето от тези момичета никога не разговаряли с нея, дори не я забелязвали. Те говорели за неща, за които обикновено си говорят единайсетгодишни момичета – нови дрехи, мом­чета, телевизионни предавания. Филис не участвала в разго­вора. Неочаквано едно от момичетата, Нанси, се обърнала към Филис и с предизвикателен глас й казала:

– Филис, вчера се опитвахме да решим, кое е най-гроз­ното момиче в нашия клас. Ти какво мислиш по този въп­рос?

Филис огледала бавно с поглед заведението, като си мис­лела, че отговорът й трябва да бъде добър. Очите й се спре­ли на Роза. Тя била с мазна, несресана коса, с дълъг, остър нос, мършаво лице, а със стърчащите навън зъби прилича­ла на заек.

– Мисля, че е Роза – отговорила малко припряно Филис.

– Тя изглежда ужасно, нали?

– Неее – казала Нанси, – ние не мислим така. Решихме, че си ти. Ти си най-грозната. – Казала го това толкова не­хайно, като че говорела за времето.

Филис почувствала, че стомахът й се свива, сякаш някой я сграбчва отвътре и извива вътрешностите й. Кръвта се от­дръпнала от лицето й и за момент си помислила, че ще й прилошее. Но този момент отминал. „Това е само някаква лоша шега – си казала тя, – за да ме накарат да се почувст­вам зле.“ Осъзнала, че прилошаването й се превръща в гняв и усетила напрежението в горната част на ръцете, забеляз­вайки, че те се свиват в юмруци.

Филис погледнала над подноса с обяда и видяла, че мо­мичетата продължили разговора си, но я наблюдавали, за да видят нейната реакция. Отправила поглед към Нанси и каза­ла възможно най-спокойно:

– Е, предполагам, че всеки прави грешки. След това вдигнала подноса и си тръгнала. Мозъчната кора на Филис и по-точно онази част от нея, отредена за самопознанието, й помогнала да анализира си­туацията и реакцията си. Тя преглътнала троснатия си отго­вор, а решението й да си тръгне с достойнство показва по­беда на мислещия й мозък над неговата емоционална страна. Способността й да контролира реакциите си и да разбе­ре, че просто й е била изиграна шега, и да запази достойнс­твото си, посочват разликата между това, инцидентът да ос­тане само една конфузна ситуация, която скоро да бъде заб­равена, или травма, която би оставила трайни наранявания.

Емоционалната и логичната част на мозъка често изпъл­няват различни функции при определяне на нашето поведе­ние. Емоционалната част на мозъка реагира по-бързо и с повече сила. Тя ни кара да бъдем нащрек, когато децата ни са в опасност дори преди да сме определили каква е тази опасност. От друга страна, мозъчната кора и по-точно пред­ните дялове, могат да действат като регулиращ ключ, отда­вайки значение на една емоционална ситуация още преди да можем да реагираме на нея. При сблъсъка на Филис с жес­токата подигравка на нейните съученички тя има сили да от­стъпи и да преосмисли какво се е случило, поставяйки под контрол гнева и унижението си. Неотдавна неврохирурзите разбрали, че биха могли да лекуват психичните заболявания чрез хирургично отстраняване на част от мозъчната кора на човек, неосъзнавайки финия начин, по който мисленето и емоциите съществуват заедно. Според Джудит Хупър и Дик Тереси, автори на Трифунтовата вселена, само между 1940 и 1950 г. са били извършени над 40 000 префронтални лоботомии. Целта на тези операции е била да се излекуват агресия и свръхемоционални състояния. В много от случа­ите обаче, дълбаейки във фронталната мозъчна кора на па­циента с остри хирургически длета и чукчета и прекъсвай­ки нервните нишки към останалата част на мозъка, само са превръщали болния в емоционално зомби. „Без цялостна фронтална мозъчна кора – пишат те – едно човешко същес­тво може да изглежда нормално на пръв поглед, но ако об­щувате за малко с него, ще забележите, че то е емоционал­но изцедено, отнесено, безразлично, апатично и толкова безчувствено към социалната среда, че може единствено да се уригва безкрайно на едно вечерно парти.“

Периферията на мозъчната кора, която често е наричана емоционалната част на мозъка, лежи дълбоко в мозъчните полукълба и има първостепенна отговорност за регулиране на нашите емоции и импулсивност. Тя съдържа мозъчни стомахчета (хипокампус), в които се извършва емоционал­ното заучаване и се съхранява емоционалната памет, и се смята за емоционалния контролен център на мозъка и ня­колко други структури.

Въпреки че невролозите са определили специфичните функции на отделните части на мозъка, всъщност взаимо­действието между различните части е това. което определя емоционалната интелигентност. Например да си предста­вим за момент, че сте у дома вечер и се миете преди лягане, когато внезапно се позвънява на външната врата. Адрена­линът ви в миг се повишава, призовавайки мозъчното бадемово ядро (амигдалата) да бъде нащрек за наличието на някаква опасност. Предпазливо отваряте вратата и вашият любим филмов актьор (автор, политик, известен спортист и т.н.) стои пред вас, като ви обяснява, че е спукал гума пред дома ви и се нуждае от помощ. Мозъчното стомахче е това, което би разпознало тази личност като някой, който ви въл­нува, привеждайки в действие амигдалата, като ви подтиква да изразите съответната смесица от изненада, възхищение, благоговение и може би страст. Но мозъчната кора ще ви напомни, че обектът на вашето разчувстване си има причи­на, за да бъде тук, която, разбира се, не е да се заглежда по вас. И точно мозъчната кора ще ви позволи да кажете нещо, което няма да прозвучи глупаво. С мисли за бъдещето мо­зъчната кора ще ви подхвърли идеята да си вземете автог­раф или да си направите снимка с новия ви приятел.

Третият компонент на нервната система, свързана с емо­ционалната интелигентност, в много отношения е най-инте­ресна, защото включва начина, по който емоциите се преда­ват биохимично до различните части на тялото. В тази об­ласт се извършват някои наистина новаторски проучвания. През последните петнайсет години учените са идентифици­рали тънки сухожилия от аминокиселини, наречени невропептиди, и вярват, че това е биохимичният израз на емоци­ите. Невропептидите се съхраняват в емоционалния мозък и се изпращат към тялото при изпитване на емоция, като му казват как да реагира. И точно тези мозъчни биохимикали, често наричани невропредаватели, накараха Филис да по­чувства, че ще й прилошее, когато нейните съученички я обидиха.


Мозъчната кора е мислещата част на мозъка и спомага емоциите да се Контролират чрез разрешаване на проб­лема, а също така е отговорна за говора, художествените образи и други познавателни процеси. Периферията се смята за емоционалната част на мозъка и включва: таламуса, който изпраща послания до мозъчната кора; хипокампуса, който има значение за паметта и за осмисляне на възприятията; амигдалата, представляваща емоционал­ния контролен център.

 

При посещението на известната личност същите тези невропредаватели ще причинят сухота в устата ви, румени­на по лицето ви и напрегнатост в коремната област, свърза­на с вълнението. С всяка емоционална реакция мозъкът препраща тези химикали до сложна система от рецептори, простиращи се по цялото тяло. Освен че действат като емоционални предаватели, тези невропептиди имат значение при предпазване на детето от вируси и от болести, застрашаващи живота му.

Публикувано в Избрани статии. Постоянна връзка.

4 Responses to НЕВРОАНАТОМИЯ НА ЕМОЦИИТЕ

  1. Terrific job right here. I truly enjoyed what you had to say. Keep going because you unquestionably bring a new voice to this subject. Not many people would say what youve said and still make it interesting. Well, at least Im interested. Cant wait to see far more of this from you.

  2. plus size clothing каза:

    This is my first time go to see at here and i am in fact pleassant to read all at single place.

  3. Lizabeth каза:

    I think that everything said was very logical.
    However, what about this? suppose you added a little information? I
    am not saying your content is not solid, but suppose you added a title that grabbed a person’s attention?
    I mean НЕВРОАНАТОМИЯ НА ЕМОЦИИТЕ | Невротренинг is kinda boring.
    You could glance at Yahoo’s front page and see how they create article
    titles to grab viewers to click. You might add a video or a pic
    or two to grab people excited about everything’ve written. In my opinion, it
    might bring your posts a little livelier.

  4. Very good content you’ve in here.|

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *