Притча за кибритената клечка и свещта

Дошъл денят, в който кибритената клечка казала на свещта:
„Имам задачата да те запаля.“
„O, не“, – изплашила се свещта, – „само това не. Ако започна да горя, дните ми са преброени. Никой повече няма да може да се възхищава на красотата ми.“
Кибритената клечка попитала:
„A искаш ли цял живот да си останеш студена и твърда, без преди това да си живяла?“
„Но горенето причинява болка и изтощава силите ми.“
„Така е“, отвърнала кибритената клечка. – „Но всъщност това е тайната на нашето призвание. Призвани сме, да бъдем светлина. Малко е това, което мога да направя. Ако не те запаля, ще изгубя смисъла на живота си. Аз съм тук, за да създавам огън. Ти си свещта, ти трябва да светиш за другите и да даряваш топлина. Всичко, което отдадеш като болка и страдание и сила, се превръща в светлина. Ти няма да се загубиш, ако се изконсумираш. Други ще продължат да носят твоя огън. Само ако се откажеш, ти ще умреш.”
Тогава свещта изправила своя фитил и казала изпълнена с очакване:
„Моля те, запали ме…“

Публикувано в Притчи. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *