Физиологични основи на страха

           Той предизвиква в организма множество психологични и физиологични промени, като в зависимост от уравновесеността на човек се определят от психологична гледна точка неговите действия в опасната ситуация. Разгледано от физиологична гледна точка страха като силна емоция предизвиква отделяне на произведения от надбъбречните жлези хормон адреналин. Той е причина за появата на определени физиологични промени като повишаване на кръвната захар; повишаване на свивателната способност/контракциите/ на мускулите; обилно кръвоснабдяване на мускулите; намаляване времетраенето на кръвосъсирване. Адреналина подготвя скелетните мускули за голямо напрежение, което може да възникне при тичане            (бягство) или при запазване на себе си и своята собственост (борба). Появяват се неприятни физиологични промени като треперене на ръцете и краката,усещане за обща слабост и засилена чувствителност към скоростта на дишане и пулса. Пулсът, систоличното кръвно налягане, повишаване на артериалното налягане и честотата на дишане се учестяват и засилват от усилието на организма да отклони кръвопотока от храносмилателната част, главата, шията и лицето и да го насочи към мускулатурата. Ако отклонението от кората на главния мозък е прекалено рязко и внезапно, волевата мозъчна функция се потиска и човек изпада в безсъзнание. Това води до силно намалена скорост на дишане и пулс, което в много голяма степен е сходно до позата на замръзване ( причинена от моментна парализа на мускулите в резултат от силната емоция). Състоянието на нервно и хормонално ниво правят възможно неволево участие на различни системи в организма, в подготовката на подходящи промени съпътстващи даденото емоционално състояние. Страховите емоции се съпътстват от активна отбрана ( бягство, бой) или от пасивна отбрана    ( обездвижване ). И в двата случая вегетативните реакции са еднакви. Психологичната и след това физиологичната реакция на страх е предизвикана от взаимодействието с околната среда, което ни навява на мисълта , че самото усещане за страх представлява натрупан психологически опит за възможна заплаха, опасност. Механизъм, чрез който организмът се приспособява към заплашващи го ситуации, възникнали в заобикалящата го среда. В центъра на емоциите в мозъка се регистрира съзнателното приемане на дадената емоция. То има значение за засилването, модифицирането или подтискането на основния повод, който е предизвикал страха. Тези действия могат да бъдат направлявани чрез планиране, стратегия и вземане на решения, базирани на разбора на ситуацията. Други последици причинени от емоциите са аритмия, тахикардия, болки които понякога са много силни. Вички тези явления уморяват едно вече предразположено сърце. Така болния смята , че страда от сърце. Тази мисъл по свой ред поражда емоции, които само засилват механизма. Трудно можем да преброим „сърдечните заболявания на нервна почва” , т.е. породени от силни емоции, една от които е страхът. Някои симптоми са сходни с тези на гръдната жаба/исхемичната болест на сърцето/. Получава се задух, лесна уморяемост, световъртежи, болки. Бъбреците също така се влияят. Разтроената нервна система се отразява на бъбреците, чието кръвоснабдяване се влошава. В подобно положение бъбрека реагира , като произвежда много вредна субстанция повишаваща налягането по стените на кръвоносните съдове, в резултат на което може да настъпи тежък нефрит. Така може да се стигне до фатален край на човек , чието истинско заболяване е на емоционална и психологическа основа. Кожата също реагира силно на емоциите тъй като е в пряка връзка със симпатикусоватата нервна система. Могат да се появят мехури, екземи, брадавици, уртикария. Възможна е поява на стомашни смущения. Страхът предизвиква гадене, спазми на хранопровода, диспепсия, киселини, язви. Емоциите винаги се отразяват на храносмилането. Продължителни вълнения са в състояние да предизвикат апандиситни кризи. Смущенията в кръвообращението са многобройни. Най-леките възможни са стесняване и разширяване на кръвоносните съдове. Външната реакция от това е изчервяване и пребледняване на кожата на лицето. Отговорна за всички тези емоционални въздействия е вегетативната нервна система. Някои функционални симптоми могат да се превърнат в органични, например временен оток, или локална хиперемия, може да премине в язва или рана -едно и също е. Обяснява се с това, че повтарянето на някъкво функционлно смущение може да доведе до анатомично пр
едразположение. Понякога разтройството на нервната система има неподозирани последствия. Дразненето на симпатикусовата нервна система причинява в някои случаи фатални увреждания на органи. Опасността от трайни последствия се крие в хроничните емоции. Организмът реагира по силата на продобития условен рефлекс( възпитание, психическа нагласа, условности и други). Това означава , че непрекъснато се пораждат смущенията присъщи на емоциите, а набраните в организма отрови -по-добре токсични вещества -немогат да се изхвърлят. Нанесените поражения са опасни, тъй като на всеки десет случая в девет от тях емоциите са неосъзнати.
 

Публикувано в Избрани статии. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *